Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Стомахът ми е малко разбъркан — излъга Джейн, чувствайки, че моментът не е подходящ за по-сериозни теми. — Сигурно от самолета.
— Защо просто не го отложихме? Щяхме да дойдем друг ден.
— Няма ми нищо. Наистина.
— Видът ти не е идеален.
— Сара!
— Стига си ме саросвал. Имам право да се притеснявам.
— Да се притесняваш, да, но не и да си неучтива.
— Като стана дума за неучтивост, — прекъсна ги Майкъл, — мисля, че не сме ви благодарили за виното и красивите цветя.
— Удоволствието е наше.
— Какво ми е на лицето? — попита Джейн шепнешком.
Сара се поколеба.
— Как да се изразя без да прозвучи зле? — поклати глава тя. — Не знам.
Сара силно въздъхна.
— Не знам. Имаш вид на балсамирана. Направо не си същата. Не смея да те пипна с пръст. Може пък наистина да е от грима. Или от цвета на блузата. Нещо прекалено ми розовееш.
— Винаги съм харесвал Джейн в розово — намеси се Майкъл, прегърна жена си, а с другата ръка подаде на Сара нейния джин фис.
— Не, най-много й подхожда синьото — вдигна чашата си за тост гостенката. — Наздраве на всички!
Отпиха от питиетата. Джейн довърши своето.
— Искаш ли още? — внимателно попита Майкъл.
— Ще си налея — отвърна Джейн.
— Позволи на мен — Питър бързо напълни чашата й.
— Защо стоим прави? Да седнем.
— Добра идея. Да опитаме от този пастет, с който се тъпче Питър!
— Разбира се, скъпи дами! — той намаза една филийка и я подаде на Сара, после се обърна към Джейн. — Сигурно и ти няма да откажеш?
Джейн се опитваше да разбере шегува ли се или я пита сериозно. Питър Таненбаум й приличаше на голямо, красиво дете. Също като съпругата си, бе висок и слаб с тъмна, вече прошарена коса. Имаше нещо дяволито, определено детско в кафявите му очи. Човек никога не можеше да каже кога говори сериозно и кога се шегува. А има ли изобщо някой, за когото такова нещо можеше да се каже?
— Не гледай така мрачно! — рече й той. — Ако не искаш, не го яж.
Джейн пое филийката от протегнатата ръка на Питър и бързо я изяде.
— То се знае, сега ще поискаш още.
— Хайде разкажи ни за Сан Диего — подкани я Сара. — Какво прави толкова време там?
— Ама, че приказки! Сан Диего е страхотно място — прекъсна я Питър.
— За седмица, да. Но цял месец? — отвърна жена му. — Колко пъти можеш да посетиш зоологическата?
— Джейн много обича зоологическата в Сан Диего — потвърди Майкъл.
— Да, но едва трае снаха си. Винаги си казвала, че няма капка ум в главата — напомни й Сара.
— Може би се е променила — възрази Майкъл.
— В такъв случай, трябва да се е променила до неузнаваемост.
— На някои им се случва.
— Така ли? И от кога?
— Жена ми, както знаете, е циничка.
— А пък мъжът ми е компетентен по всичко.
— Ах, тази любов от школото! Супер е, а?
— Е, добре! — рече Сара… очевидно трудно можеше някой да я разсее. — Ходила си в зоологическата. Във военноморския музей. Направила си някоя и друга екскурзия с параход, а после?
— Какво става? — отсече Питър. — Разпит ли водиш? Какво правят хората, когато са в отпуска? Ходят на гости, по приятели, по роднини, разглеждат забележителности, опитват се да си починат!
— До Лос Анджелис беше ли?
— Само за няколко дни — излъга Джейн… отново почувства леко замайване.
Дали не се дължи на това, че си съчинявам, помисли си.
— Беше страхотно — добави след миг.
— Е, сега вече ми скри топката — възкликна Сара. — Нали го ненавиждаше този град?
— Ами… понякога го ненавиждам.
— Но този път е изключение, така ли?
— Този път беше страхотно — отговори Питър наместо Джейн, допивайки коктейла си. — Е, Майкъл, какво ново в света на медицината?
— Само работа.
— Толкова работа, че не можа да идеш с жена си? — клъвна го Сара.
— Летях до там на няколко пъти за почивните дни.
— Чудесно.
— А в света на счетоводството? — побърза да върне въпроса Майкъл.
Джейн видя как лицето му се разделя на две половини и се съединява отново. Какво й става?
— Лятото е добър сезон. Не е толкова напрегнато. Човек може да си поеме дъх, да намери някой и друг нов клиент. Похвалих ли се кого доведох във фирмата?