Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Опитвам се.
— Трябва да се опитвате по-упорито!
— Благодаря, че ми позволи да сляза тук.
— Д-р Уитакър предложи да ви доведа в зимната градина.
— Благодарна съм му — каза Джейн, наистина бе така.
— Искате ли още кафе?
— Не.
— Както желаете.
— Как е дъщеря ти? — попита Джейн.
Паула имаше наистина изморен вид.
— Добре е. Нищо й няма.
— Как се казваше? Каролайн ли?
— Кристин.
— Майка ти ли я гледа?
— Да. Временно.
— Обзалагам се, че не очакваше да се задържиш тук толкова дълго?
— Краят му се вижда.
— Защо? Защо мислиш така? — Джейн се надигна в люлката.
— Не се вълнувайте. Казах го просто така.
— Прозвуча ми, сякаш знаеш нещо?
— Знам онова, което ми казва д-р Уитакър.
— И какво ти казва той? — продължи с въпросите Джейн.
— Че краят му се вижда — повтори Паула.
— Майкъл говорил ли е с Емили?
— Не знам — Паула поливаше цветята.
— Сигурно му липсва.
— Сигурно.
— Говори ли ти за нея?
— Не.
— А за какво ти говори?
— Не говори много-много.
— Чувам ви като разговаряте — настоя Джейн. — Понякога, когато съм в леглото нощем, чувам как си говорите в кухнята.
— Питам го как е минал денят. Разправя ми, ако се е случило нещо по-интересно.
— Тези неща би трябвало да споделя с мен!
— Да, така е.
— Говори ли за мен?
— Понякога.
— И какво точно?
— Че ви обича. Че много иска да ви помогне. Понякога плаче.
— Време е за хапчетата — Паула протегна ръка и й ги подаде.
— Наистина ли трябва?
— Не ми правете номера, Джейн!
— Просто мисля, че е безсмислено.
— Д-р Уитакър смята тъкмо обратното. Казва, че ви помагат.
— По цял ден седя тук като зомби.
— Точно това се иска от вас. Да дадете възможност на вашето подсъзнание да си свърши работата — Паула пристъпи от единия на другия крак.
— Но аз не мога да мисля ясно! Непрекъснато ми се вие свят. Едва се движа…
— Никой не иска от вас да се движите.
— Колко време продължава това?
— Кое по-точно?
— Преди колко време се прибрах от болницата?
— Преди малко повече от три седмици.
— И просто седя по цял ден? — Джейн долови учудване в гласа си.
— Възстановявате силите си.
— Но аз не съм си загубила силите!
— Нека да не спорим излишно, Джейн.
— Аз не споря. Искам да разбера…
— Разберете, че ако не си вземате хапчетата, д-р Уитакър ще продължи да ви слага инжекции.
— Той каза, че повече не се нуждая от тях.
— Да, но трябва да гълтате таблетките си. Е, кое предпочитате?
— Може би няма да е зле днес да се поразходим? — каза Джейн.
— Може би.
— Все така казваш.
— Така ли?
— Да. Но никога не излизаме.
— Днес може и да излезем — Паула раздвижи рамене и продължи да бърше прах.
— Страхуваш се да не избягам, така ли?
— Не.
— Нямам сили да го направя, не бой се.
— Не се боя.
— Не си въобразявай, че ме заблуждаваш — натърти Джейн.
— Не ви заблуждавам.
— Знам защо ми позволи да стоя в зимната градина.
— Защо?
— За да съм ти под око.
— Не ти допадам много, нали? — подхвърли Джейн.
— Грешите.
— Тогава?
— Не ме питайте — Паула приближи задния прозорец и се загледа навън.
— Мислиш ли, че съм изневерявала на Майкъл?
— Не знам.
— Че съм му изневерявала с мъжа на съседката?
— Не знам.
— Тя е убедена в това.
— Да, така е.
— Мислиш ли, че тогава лъжеше?
— Не.
— Ще ми позволиш ли да се обадя на Даниел?
— Какво! — Паула не скри удивлението си.
— Така ще мога да го попитам.
— Искате да се обадите на бившия съпруг на съседката си и да го попитате дали сте спала с него? Джейн, помислете как ще прозвучи това?
Джейн затвори очи, сякаш да се защити. Паула бе права.
— Просто искам да разбера истината — прошепна тя.
— Сигурна ли сте? — попита прислужницата.