Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
Мъжът й и гостите вече пълнеха чиниите си с храна. Тя направи същото. Изчака ги да опитат от специалитетите на Паула и набоде парче пилешко месо на вилицата.
— Много е вкусно — обади се Сара. — Тази жена е истинско бижу. Не я пускайте.
Джейн натика залъка в устата си. Разбираше, че всички гледат в нея. Дъвчеше нарочно по-бавно. Съсредоточаваше се върху всяко движение. Преглъщаше залък подир залък. Не усещаше никаква вкусова разлика — пилето й се виждаше досущ като зеления фасул или ориза. Всичко се сливаше в едно. Молеше се само да не повърне, поне докато станат от масата.
— Какво е станало с брачния ти пръстен? — попита уж между другото Сара.
Джейн погледна лявата си ръка — на този въпрос Майкъл вече бе отговарял, но как точно — не помнеше.
— Реших да й купя нов, с диаманти. Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че си страхотен мъж — отвърна Сара и го потупа по ръката.
— Ей, как така още не сте попитали за Хитлер? — смени неочаквано темата Питър.
Очевидно разговорът за диамантите не бе по вкуса му.
— Какво? — Джейн се опита да остави вилицата в чинията си.
Тя падна със звън на земята, но Джейн не понечи да я вдигне. Гледаше Питър. Наистина ли бе споменал Хитлер?
— Нашият съсед! Господин Тормоз — поясни Сара. — Онзи, дето като ме види, козирува. Гестапото… Споменах ти за него по телефона. Можеш да се гордееш с мен. Наистина го сложих на място.
— Помоли го най-любезно да не си оставя боклука точно пред нашата къща.
— Не е така! Казах му, че ако пак си остави боклука пред къщата ни, ще си го намери разпилян в предния двор!
— Браво на теб — възкликна Майкъл.
— Е, разбира се, не е от класата на Джейн…
— Какво имаш предвид? — попита Джейн, хващайки се за масата. Сара се раздвояваше пред очите й.
— Ти щеше да го наречеш фашистки гъз и да изпразниш кофата на главата му — отвърна й Питър, а Сара и Майкъл се разсмяха едновременно.
Джейн чу смеха много приглушен — сякаш плуваше под водата, а те стояха далеч на брега. Опита се да се насочи към тях, да подаде глава над вълни, да поеме въздух с дробовете си. Усилията й я тласкаха още по-надолу към бездната. Давя се, а никой не разбира, каза си тя. Никой не може да ме спаси.
Защо се чувствам така? Ядох само това, което и останалите. Саморъчно отворих — бутилката с газираното питие. Сама си налях. През цялото време държах чашата си в ръце. Да, Питър ми наля. Но и тогава не я изпуснах от око.
Не, не е вярно, в миг осъзна Джейн. Остави чашата си, когато отиде да отвори входната врата! Докато посрещаше Сара и Питър, Майкъл спокойно би могъл да пусне нещо в питието. Дали го е направил? Господи, наистина ли го е направил?
— Сара, трябва да ми помогнеш… — думите сякаш ги произнасяше някой друг.
Сякаш отстрани видя как тялото й се свлича на пода, как Майкъл, Паула, Сара и Питър се втурват към него, как Майкъл я вдига и носи по стълбите към спалнята, а Сара и Питър го следват по петите.
— По дяволите, Майкъл, няма ли да кажеш какво става? — изруга Сара.
Джейн се опита да отвори очи — бяха като залепени. Напрегна се да не изгуби съзнание, чу, че някой плаче. Позна гласа на Майкъл.
— Господи, ако знаех — тихо хлипаше той. — Не можете да си представите какво ми е на главата…
— Разкажи ни.
— Джейн е в пълен срив — гласът му беше дрезгав, неузнаваем.
— Това е невъзможно!
Дори и със затворени очи Джейн усещаше, че всички са се вторачили в нея.
— Не помни коя е… Нито себе си, нито мен, нито общия ни живот.
— Но това е абсурд! Тя помни нас! — прекъсна го Питър.
— Не съвсем — поправи го Сара. — Беше забравила Хитлер. Веднага стана ясно. Поне за мен.
Какво още ти е ясно, питаше се Джейн. Молеше се Сара да й се притече на помощ.
— Беше доста странна по телефона следобед. Казах си, че не изглежда добре, в мига, в който я видях. Някакви лекарства ли й даваш?
— Лекарят й предписа слаб транквилант, но тя отказва да го пие. Твърди, че от него не се чувства добре. Вече не знам какво да правя — Майкъл замълча за миг и продължи: — Нямате представа колко е ужасно. Държи се напълно непоследователно. В един момент е бодра, в следващия — без капка сила. Сутрин е кротка като коте, следобед — луда за връзване. Изхвърля дрехите от гардероба, къса, тъпче. Никога не знам какво да очаквам.
— От колко време е така?
— Поне от месец.
— В това състояние ходи в Калифорния?