Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Въобще не е била там.
Джейн чу как Сара ахна от изненада.
— Всъщност нещата продължават много повече от месец. Тя не е същата още от катастрофата. Изглежда съм се надявал на чудо…
— Но тя се справяше много добре. Нямаше никакви признаци…
— Само пред хората. Когато излизахме, наистина полагаше усилия. Не знам. Може би й дойде твърде много. Изведнъж сякаш реши, че иска да се махне от всичко. Лекарите го наричат състояние на хистерично бягство.
— Не мога да повярвам.
— Ще се оправи, нали?
— Смятаха, че вече трябва да се е оправила, а тя става все по-зле. Днес следобед заплашвала Паула с нож.
— С нож?!
— Боже мой!
— Не знам какво да правя. Ами ако следващия път нарани човек? Ако посегне на себе си?
— Няма да направи такова нещо.
— Мога ли да рискувам?
— Какво говориш?
— Не знам. Вече нищо не разбирам. Депресията й е силна. Не ми разрешава да й помогна. Всеки път, когато излизам, ме е страх, че като се върна, няма да я намеря. Боя се да не опита да… Не искам дори да го кажа.
— Джейн не е от хората, които посягат на живота си — рече Сара, разбирайки опасенията на Майкъл.
— Това Джейн ли беше тази вечер? — просто попита той.
Въпросът я усмири, стаята спря да се върти.
— Ако не започне да се оправя — започна Майкъл с тих глас, — ще трябва да помисля за болнично заведение.
Джейн чуваше учестеното му дишане.
— Майкъл, не бива!
— Какво друго мога да направя, Сара? Кажи как да постъпя и ще те послушам. Вече съм на края на силите си. Опитах всичко. Не знам дали изобщо имам избор.
О, Господи, помисли си Джейн, няма ли кой да ми помогне!? Мракът бавно я завладяваше.
Деветнайсета глава
Сънува, че Емили й се обажда и я моли да се срещнат на Бостънското пристанище. Когато Джейн отива на мястото, Емили вече я няма. Хуква да я гони по цялото протежение на река Чарлз, покрай редиците екскурзионни лодки и аквариума на Ню Ингланд, пристаните и пилоните на Бреговата охрана, през моста Чарлстън, покрай сборното място на групите за разглеждане на градските забележителности, към Бостънското военно адмиралтейство. Дотичва до пристанището, точно когато корабът на Емили потегля.
— Емили! Емили!
— Боя се, че вие не сте от нашата група — казва й млада жена. В гласа й има укор. — Ако екскурзията ви привлича, записването става в нашия офис, в Градската градина. Емили ще ви чака там.
— Емили! — изкрещява Джейн и гази гроба на Добрата разказвачка в старото гробище Гренъри. — Емили, къде си?
— Изтърва я за малко — казва някой. — Замина с Гаргамела.
— О, не!
— Каза, че ще те чака във Фанюъл Хол до четири часа.
Джейн скача в първия чакащ автомобил и се понася. Бясно натиска клаксона, размахва среден пръст на всеки, който й се изпречва.
— Дръж си нервите! — предупреждава Майкъл от задната седалка. — Не искаш да катастрофираме, нали?
Изведнъж вижда как тъмнозеленото „Волво“ се носи неуправляемо насреща й. Опитва се да завърти волана. Той е като закован. Натиска до отказ спирачките. Нищо!
— Не! — изкрещя Джейн и толкова силно скочи в леглото, че едва не падна.
Трескаво огледа стаята. Беше в собственото си легло, в собствената си къща.
Хвърли поглед към нощното шкафче, към мястото, където по-рано се намираше телефонът. Емили не се беше обаждала. Или се беше опитвала да позвъни? Две самотни, треперещи от ужас души…
В мозъка й отекна далечен шепот… Вече не знам какво да правя. Нямате представа колко е ужасно… Държи се напълно непоследователно…
Майкъл?
… Тя не е същата още от катастрофата.
Защо говориш така? Има ли нещо за катастрофата, което премълчаваш?
… Ако не започне да се оправя, ще трябва да помислим за болнично заведение.
Болнично заведение? О, Господи! Сигурно и това е сънувала. Всичко е сън!
… Какъв друг избор имам?
Болнично заведение. Майкъл каза, че ще трябва да помисли за болнично заведение. Измамва я, наблъсква я с лекарства, след което сълзливо заявява пред една от най-добрите й приятелки, че изборът е само лудницата. Никакъв сън! Този кошмар бе наяве.
Трябва да се махна от тук!
Джейн отметна завивките. Все още бе със снощните дрехи. Чудесно! Не бе сигурна дали има сили, за да се облече. Само нозете й бяха боси. С няколко крачки до гардероба, това можеше да се оправи.