Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Не знам. Някой. На майтап. Може и Майкъл…
— Майкъл?
— На шега.
— Джейн, какво става? Има ли нещо, което не знам?
— Ще се изненадаш.
— Не виждам точно ти с какво можеш да ме изненадаш.
— Обещай, че ще дойдеш! На всяка цена.
— Джейн, започваш да ме притесняваш.
— Обещай!
— Добре де, обещавам. Сега ще ми кажеш ли какво става?
— Довечера. И не закъснявайте.
Линията прекъсна. Джейн свали слушалката до гърдите си и усмихната остави ножа върху дървения плот. Паула рязко скочи и го разкара по-далеч от Джейн.
— Вие сте луда! Знаете ли това? Можехте да се нараните.
Джейн спокойно се зае да размотава телефонния кабел от себе си. Чувстваше се с повишен тонус и приповдигнато настроение. Най-сетне — жива! Всичките лекарства в организма й не бяха в състояние да потиснат радостта и възбудата. Овеси слушалката на стената и седна на масата. Усмивката не слизаше от лицето й.
— Познай кой ще дойде на вечеря?! — каза тя.
Осемнайсета глава
— Искаш ли нещо за пиене?
— Мислиш ли, че мога?
— Нямам предвид алкохол. Кола или нещо газирано?
— Нещо газирано, ако обичаш — … защо се държеше така мило?
Джейн проследи как Майкъл се отдалечава за напитките.
— Ще си налея сама — настигна го тя.
На масичката Паула бе наредила чаши и бутилки.
— Боиш се да не ти сложа нещо в чашата, така ли? — в гласа му прозвуча обида.
— Не, разбира се — отвърна Джейн… точно от това се опасяваше.
Дали не преиграва излишно?
Бил се разтревожил, дори се изплашил, когато Паула му разказала какво се е случило следобед. Докато й помагаше да се облече за вечерята обаче, насаме призна пред Джейн, че разбира както страховете, така и желанието й да се срещне с приятели. Естествено, Паула била прекалила — напразно се била борила за слушалката. Щом Джейн чувства, че е в състояние да се забавлява, той с удоволствие ще подомакинства. Искал обаче поне да знае кого очакват на вечеря.
Не! — отвърна тя. Не мога и не искам да ти кажа!
Добре, кимна той. Това е разбираемо.
Отказа да вземе лекарствата си. Той не настоя.
— Отсега нататък те оставям да решаваш сама — каза Майкъл и я помоли Паула да сготви и поднесе вечерята.
Джейн не възрази. Щеше да яде само от общите ястия, за да се предпази от евентуални лекарства. Искаше да е будна и бодра. Макар че съвсем не бе сигурна какво ще каже на Сара… ако човекът, който дойде на вечеря се нарича така.
Джейн отвори нова бутилка. Наля и се загледа в танцуващите из чашата мехурчета. Отпи малка глътка. Върна се на стола си до камината и вдигна поглед към Майкъл. Той приготвяше своя джин фис. Погледна я и й се усмихна. Тя му отвърна със същото, въпреки че й костваше известни усилия. Честно казано, не се чувстваше нито много силна, нито особено бодра. Само решителна, рече си на ум, стискайки зъби зад разтрепераните устни.
— Добре ли си, скъпа?
— Отлично.
— Те ще се появят едва след десетина минути. Можеш да се качиш да полегнеш.
— Нищо ми няма.
— Изглеждаш чудесно — репликата му прозвуча почти убедително.
Наистина ли? Тя лично се съмняваше. Елегантна — да! Не повече. Доста се беше постарала — за пръв път сложи грим. Позволи на Майкъл да държи ръката й, когато почувства, че трепери. От желание да предаде на лицето си цвят, май попрекали с ружа. Той среса косата й на момичешка опашка, прибра я с една розова шнола на Емили — тя добре хармонираше с блузата й. Защо Майкъл се държи така? Каква е причината да е толкова мил с нея? При ужасния й характер…
Защо излъга лекарите и полицията, искаше да го попита. Улови се, че все още се опитва отчаяно да му вярва, че се надява, съпругът й да има задоволителни отговори на всички нейни въпроси, че може да върже двата скъсани края. Да възвърне доверието й. Беше ли възможно? Моля те, обясни ми ужасните си лъжи, Майкъл! Опровергай безбройните ми подозрения! Прогони лъжата!
Не можеше да го попита. Не можеше да рискува. Не можеше да го разгневи точно сега, когато приятелите им са вече на прага. Само една-единствена инжекция ще я превърне в безпомощно бебе.
— Сигурна ли си, че силите ти ще стигнат? — попита той.
Тя мълчаливо кимна. Всъщност, от страх ли не му задаваше въпросите си? Или просто не искаше да чуе отговорите им? Нима тъкмо от това се опасяваше — че те ще бъдат задоволителни?