Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Кой беше на телефона? — попита Джейн, когато Паула се върна.
— Някакъв тип искаше да ни абонира за списание „Бостън попе“.
— Лъжеш!
— Джейн.
— Винаги познавам кога лъжеш. По лицето ти се изписва такава физиономия, сякаш устата ти е пълна с камъчета и не можеш да ги изплюеш.
— Глупости! — възпротиви се Паула.
— Чух да казваш, че още съм в Сан Диего.
— Никой ли не ви е споменавал, че да се подслушва е невъзпитано?
— Не знам. Не си спомням.
— Това не е смешно, Джейн.
— Искам да знам още колко смяташ да ми пречиш да говоря с приятелите си?
— Надявам се, докато си спомните кои са вашите приятели.
— Какво лошо има да поговоря с тях сега? — попита Джейн.
— Това по всяка вероятност ще разстрои вас, за тях е абсолютно сигурно.
— Защо да ги разстрои?
— Защото говорите доста неясно. Провлачвате думите — отвърна Паула и оправи възглавницата зад гърба й.
— Така ли? Не знаех…
— Ще се разтревожат и ще поискат да ви видят.
— Е, и?
— Поглеждали ли сте се напоследък в огледало?
— Мислиш, че съм ужасна, нали? — Джейн втренчи очи в Паула, без да е сигурна, че иска да получи отговор.
— Мисля, че имате тежък характер…
— Чудиш се как мъж като Майкъл може да търпи жена като мене?
— Когато мъж като д-р Уитакър поеме ангажимент, никога не се отмята — поясни Паула.
— Каквото и да става…
— В добър и страшен час…
— В позор или във слава…
— До гроб ще бъда с вас — усмихна се на последния стих Паула.
— Какво печеш? — Джейн се подпря на вратата между кухнята и зимната градина.
Паула се обърна.
— Какво търсите тук?
— Това е моята кухня.
Паула вдигна рамене.
— Тогава си вземете стол и седнете.
— Мога ли да помогна с нещо?
— Стойте тихо и не ме разсейвайте. Не ми се ще да си отрежа пръста, докато бърборя с вас.
— Какво режеш?
— Ябълки.
— Щрудел ли ще правиш?
— Мисля, че на Майкъл ще му дойде добре нещо такова.
— А, значи вече сме на Майкъл — отбеляза Джейн.
Телефонът иззвъня.
Тя обърна глава към него — виенето на свят продължаваше. Хвана се за ръба за масата. Погледът й се насочи към малката ваза с летни цветя в средата.
— По дяволите, защо телефонът винаги звъни, когато съм с мръсни ръце? — Паула взе една кърпа от закачените до мивката.
Без да се замисля Джейн стана и се насочи към апарата на стената.
— Не се обаждайте!
— Защо? Телефонът е мой! — тя грабна слушалката. — Ало?
Паула захвърли кърпата, хвана шнура и почти го издърпа от ръцете й. Джейн се завъртя като голямо кълбо и го уви около тялото си. Само ръцете й останаха свободни — колкото да държи побеснялата Паула на разстояние.
— Не се приближавай! — изсъска й тя.
— Ало? Ало? Джейн, ти ли си?
— Здрасти — извика Джейн в слушалката.
— Джейн, ти ли си?
— Да, аз съм.
— Чудесно. Чудех се какво става? Сюзън се обаждала онзи ден и говорила с новата ви домашна помощница или каквато и да е там… Отговорила й, че още си в Сан Диего и не знае кога ще се върнеш.
— Върнах се снощи — едва не се изсмя Джейн.
— Ако моментът не е подходящ, мога да звънна по-късно.
— Напротив, много е подходящ. Липсваше ми.
С кого по дяволите говори?
— И ти на мен. Не мога да повярвам, че си прекарала близо месец с Гаргамела!
— С кого?
— Със снаха си.
— Гаргамела? — … не се ли казваше Елинър?
— Нали ти я беше кръстила така! Напомняла ти за злия магьосник Гаргамел, дето преследва смърфовете. Какво ли ти обяснявам? Нали сама си ми го казвала?
— Тя лоша ли е?
— Е, не, но… разправяше, че не си падаш по нея. Джейн, случило ли се е нещо? Разговорът ни е доста странен, ако не ти е направило впечатление.
— Не, всичко е наред. Ти как си? — Джейн наблюдаваше как Паула бавно стеснява дистанцията помежду им. — Не се приближавай!
— Какво?
— Не говорех на теб.
— Какво искаш да кажеш с това „не се приближавай!“?
— В кухнята има голям паяк — по-добра метафора за Паула не можеше да измисли. — Нали знаеш как ги мразя?
— Не, не знаех.