Конспирация за Короната

да бе предимно жълта заради наближаването на зимата. Коли и каруци,

предимно натоварени с големи празни кошници, вероятно използвани за

събирането на плодове, отпочиваха под зелен навес. На дъното на една от

кошниците имаше няколко ябълки.

Конюшня бе разположена в близост до плевня, където крави изявя-

ваха готовността си за сутрешното доене. Рунтаво черно-бяло куче глоз-

гаше кокал до каменен кладенец; семейство бели патици се разхождаха

в идеална линия с весело крякане. Работниците се суетяха по сутрешни-

те си задачи – носейки вода, цепейки дърва, грижейки се за животните и

доста често отбягвайки в последния момент щъкащите патици.

Близо до ковашка работилница, където мускулест мъж обсипваше с

удари нажежен метал, двама младежи се дуелираха с мечове. Трети седе-

ше опрял гръб на стъпалата на кулата. Държеше дъска и късче тебешир, за да отбелязва резултата.

155

Конспирация за Короната

– По-високо щита, Фанън! – извика по-едрата фигура.

– А краката ми?

– Няма да нападам краката ти. Не искам да смъквам меча си и да ти

дам предимството, но ти трябва да държиш щита високо, за да отразиш

удар отгоре надолу. Там си уязвим. Ако те ударя достатъчно силно и не

си готов, мога да те поваля на колене. Тогава каква полза от краката ти?

– Аз бих го послушал, Фанън – викна Олрик по посока на момчето.

– Моувин може и да е магаре, но разбира от блокове.

– Олрик! – по-високото момче захвърли шлема си и изтича да пре-

гърне принца, докато последният слизаше от коня. При споменаването на

името му, неколцина от слугите в двора погледнаха изненадано.

Моувин бе почти на възрастта на Олрик, но беше по-висок и доста

по-широк в раменете. Отличаваше се с буйна черна коса и ослепително

бели зъби, които светнаха, когато се усмихна на приятеля си.

– Какво правиш тук и, в името на Мар, като какво си облечен? Изг-

леждаш ужасно. Цяла нощ ли си яздил? И лицето ти – да не си падал?

– Нося някои лоши вести. Трябва да говоря с баща ти незабавно.

– Не съм сигурен дали е вече буден, а той е ужасно кисел, ако го съ-

будят рано.

– Това не може да чака.

Моувин изгледа принца и усмивката му помръкна.

– Тогава това не е обикновено посещение?

– Ще ми се да беше, но не е.

Моувин се обърна към най-малкия си брат:

– Денек, иди да събудиш татко.

Момчето с дъската поклати глава.

– Няма аз да опирам пешкира.

Моувин тръгна към брат си:

– Отивай веднага! – изкрещя и момчето изтича вътре.

– Какво има? Какво се е случило? – запита Фанън, докато захвърля-

ше шлема и щита на тревата и прегръщаше Олрик.

– Получавали ли сте някакви новини от Медфорд в последните ня-

колко дни?

– Поне на мен не ми е известно – отвърна Моувин, чието лице сега

показваше повече загриженост.

– Никакви вестоносци? Никакви съобщения за графа? – попита от-

ново Олрик.