Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Емили слушаше, макар вниманието й да се раздвояваше между страхопочитание и трепет. Дълбоко в стомаха й се затягаше нов възел. Придобиването на знание бе мисия, близка до сърцето й, но скриването му от света - това бе цензуриране, просто под друго име. Въпреки опасностите, споменати от Атанасий, светът прекалено често е бил свидетел на опасностите от це нз урата.
- Така главният Библиотекар - продължи Атанасий, - Пазителят на библиотеката взел решение да я скрие. Така е основано нашето Общество. Преходът е извършен в началото на седми век и оттогава не сме спрели да се грижим за библиотеката, още откакто е „изчезнала“ от очите на света. В действителност Александрийската библиотека е преместена в Константинопол. По това време имперският град вече е на няколко века, а в сравнение с Александрия е твърде нов, но се налага като интелектуалното сърце на империята. Преходът навярно е бил неимоверно обемна задача.
В очите на Атанасий се появи разсеяно изражение, докато съзнанието му се опитваше да възпроизведе подобна сцена.
- Милиони свитъци, ръкописи, книги - всички тайно прехвърлени на кораби, които трябвало да преплават Средиземно море и да стигнат до Босфора, а оттам да ги пренесат в нов подземен комплекс, построен да ги подслони
Въображението на Емили плътно следваше това на Атанасий. С размерите на библиотеката, придобити след толкова векове, флотилията, натоварена с прехвърлянето й, сигурно е била огромна. Тайното й изпращане под покрова на мрака навярно е било почти невъзможно. И все пак, през вековете на писана история, изминали оттогава, Емили никога не бе попадала на материали, в които да се споменава за такъв проект. Историята на Атанасий за преместването на библиотеката бе или чисто и просто лъжа, или разкритие за монументална древна операция под прикритие.
- Колекцията останала в Константинопол някъде докъм средата на шестнайсети век. През следващите десетилетия и столетия непрекъснато се правели опити да я открият, но Обществото успяло да опази тайната, макар и на косъм. Членовете му започнали все повече да се тревожат за риска от изтичане на информация. Нашите служители са хора и са също толкова податливи на подкупи, заплахи и манипулация, колкото и всички останали. Ако някой от тях се поддадял, всички тези векове, прекарани в опазване на тайната, щели да се окажат напразни.
Емили почувства, че разбира накъде клони Атанасий.
- Значи е трябвало да я скриете дори от собствените хора.
- Било решено скриването на библиотеката да отиде едно ниво по-нагоре: да я преместят отново, този път оставяйки местоположението й неизвестно за всички освен за съвсем малък брой привилегировани индивиди - само двама, които трябвало да живеят далеч един от друг в отдалечени райони на империята. След смъртта на единия знанието къде е библиотеката щяло да остане у другия и той трябвало да избере нов „Втори“. Така местонахождението на колекцията никога нямало да е достояние само на един човек и съответно да се озове в опасност от изчезване, но нямало да е известно и на мнозина, които биха могли да издадат тайната.
„Поне - помисли си Атанасий, без да го казва - така действа системата при нормални обстоятелства. Когато Пазителят разбере, че краят му наближава, а все още няма Втори, трябва да импровизира.“ Тази подробност я премълча. Уес все още не бе готова за това допълнение към историята.
- В края на шестнайсети век лабиринтът от тунели под някогашния императорски палат на Византия, дом на библиотеката от векове, се оказал празен.
ГЛАВА 63
Вашингтон, окръг Колумбия - 05.15 ч. източно стандартно време (12.15 ч. в Александрия)
Директорът на Тайните служби Брад Уайтли стоеше в кабинета на вицепрезидента. Вратата беше заключена, а завесите - спуснати. Уайтли вече бе наредил на хората си да изключат устройствата, записващи разговорите в кабинета, и да се погрижат никой да не ги прекъсва. За някои дискусии бе необходимо съсредоточаване, без отвличане на вниманието или наострени уши.
- Не е за вярване, директор Уайтли - каза вицепрезидентът Хайнс. - Наистина ли ще се случи за два дни?