Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
- Средновековието може и да е останало в миналото - продължи Атанасий, - но най-мрачното все още предстои и ще се случи в мига, в който очите ни се затворят за миналото. По времето на Птолемей хората наричали проекта му „нова зора“ - извисяването на мъдростта от хаоса, подредбата и достъпността на знанието. Но новата зора невинаги е добре дошла. Вие сте историк, нали, доктор Уес?
Емили кимна.
- Значи добре познавате превратностите на историята. Племената се сражават едни срещу други, една нация се сражава с друга. Една идеология се стреми да подчини друга идеология.
Емили добре познаваше моделите на човешката история. Точно това я очароваше в областта на историята, макар че постоянните конфликти изграждаха доста депресираща картина за състоянието на човешкия род. „Назови две култури, които съжителстват мирно -често се шегуваше тя. - А после дай на историка няколко века, и той ще ти покаже две воюващи култури. При това говорим за оптималната статистика. В твърде много от случаите времето преди сблъсъка се измерва в десетилетия, а не във векове.“
- Между изгрева на християнското антиезичество през четвърти и пети век - продължи Атанасий - и възникването на исляма и настъплението на армиите му през шести век климатът, в който е съществувала нашата библиотека, е започнал да става несигурен. Познанието, което притежаваме, материалите, които сме събрали, са се превърнали или в обект на завист, или в анатема за прекалено много култури и сили. Знаели сме, че оставена пред погледа на света на известно местонахождение, самата библиотека никога няма да е на сигурно място - а светът никога няма да е в безопасност от събраното в нея знание. Трябва да си спомните, доктор Уес, че библиотеката съдържа не само литература. В нея има...
- Военна информация - прекъсна го Емили. - Политически материали, информация за държави и правителства - продължи да изброява нещата, които един цар би искал да има на свое разположение. Струваше й се невъзможно, че това, което обсъждаха, е истина.
- Научни постижения, технологически проучвания - продължи списъка Атанасий. - Този вид информация е... опасна.
Думата накара Емили да се наведе напред. Не се чувстваше в позиция да съди Антун, но последните му думи засягаха тема, която я вълнуваше.
- Предполагам, имате предвид застрашителна - каза тя. - Сама по себе си информацията не е опасна - опасно е само онова, което правим с нея.
В миналото я обвиняваха в младежка наивност, задето настояваше за въпросното разграничение, но то наистина е важно за нея.
- Имам предвид опасна - повтори Атанасий и лицето му се изопна. - Едно е заплаха. Друго е истинска опасност. Информацията не е просто романтична идея. Истинската информация може да се окаже опасна.
Емили се почувства - и изглеждаше - неловко. Интелектуалците бяха спорили по въпроса от векове и никога нямаше да спрат. Това, което знаем, ли е опасно, или онова, което можем да направим с информацията? С Майкъл бяха обсъждали въпроса безброй пъти, повече, отколко -то можеше да си спомни. Той подхождаше към него по начин, който наричаше „по-закрилнически, защитен“ от нейния, убеден, че в самата информация се крие сила, а хората правят това, което правят, поради знанието, което притежават. Ситуацията не беше „или -или“. „Злите хора не са в състояние да вършат големи злини без инструментите си“ - беше й подчертавал той неведнъж. Емили обаче не смяташе така. Не беше толкова убедена, че е полезно да не предаваш информация - повече вярваше в опасностите на потискането, жестокостта и доминирането, до които по традиция водеше цензурирането.
Щеше да го прекъсне, да отбележи идеологическия си аргумент за разликата между знание и действие, но Атанасий я изпревари.
- Помислете си за съвременната история. Представете си, че подробностите за създаването, пренасянето и активирането на атомните устройства бяха обществено достояние през 1944 година, когато три световни сили твърдо бяха решени на всяка цена да се унищожат една друга. Бихте ли сметнали такава информация просто за застрашителна, или за истински опасна?
Емили мълчеше. В съзнанието й проблеснаха образите на гъстите облаци над Нагасаки и Хирошима.
- Империи събаряли империи - продължи Атанасий, връщайки се към древността. -Развивали се нови култури, които завладявали и разгромявали древни цивилизации. Какво е щяло да се случи, ако една армия е получела детайлите за военната мощ на всички останали? Ако тайните на едно правителство са станели известни на враговете му, до последната най-незначителна дреболия? До такива дълбини стигало знанието на библиотеката, след като Библиотекарите векове наред размивали границата между събиране на информация и активното й издирване. Библиотекарите не просто записвали и каталогизирали; те разширили ролята си до разузнаване и действие по цял свят. Материалите, с които се сдобили, нямали равни на себе си. Станало съвсем ясно, че знанието е прекалено много, за да съществува на едно място в свят, разтърсван от войни. Библиотекарите трябвало да защитят света от това, което знаели.