Бялата кралица

— Антъни, искам ти и Джордж да вземете малък отряд от копиеносци и да се скриете сред дърветата от лявата ни страна — казва тихо кралят. — Там ще изпълните две задачи. Първо, ще следите Съмърсет да не изпрати войска извън руините на замъка, за да ни изненада отляво, и ще наблюдавате битката, за да предприемете нападение, когато сметнете, че ни е нужно.

— Имате ми толкова голямо доверие? — пита Антъни, мислейки си за дните, когато двамата млади мъже са били врагове, а не братя.

— Да — казва Едуард. — Но, Антъни — ти си мъдър човек, философ, и за теб смъртта и животът си приличат?

Антъни прави гримаса.

— Имам малко познания, но съм много привързан към живота си, сир. Още не съм се издигнал до пълното безразличие.

— Аз също — казва пламенно Едуард. — И съм много привързан към мъжкото си достойнство, братко. Погрижи се сестра ти да може да сложи още един принц в люлката — добавя той дръзко. — Запази топките ми заради нея, Антъни!

Антъни се засмива и шеговито отдава чест.

— Ще дадете ли сигнал в момент на нужда?

— Ти би разбрал съвсем ясно кога има нужда, но те моля да не чакаш дотогава — отвръща той рязко.

— Ще направя всичко по силите си, сир — съгласява се спокойно Антъни, и се обръща да отведе отряда си от двеста копиеносци в укритието им.

Едуард чака само докато успява да види, че са заели позиция и са невидими за войската на Ланкастър зад стените на замъка на хълма, а после дава заповед на войниците, които обслужват оръдията: „Огън!“ В същия момент отрядът на Ричард от стрелци с лъкове изстрелва дъжд от стрели. Зарядът на оръдията улучва ронещата се зидария на стария замък и едри камъни падат заедно с оръдейните гюллета върху главите на мъжете, подслонили се отдолу. Разнася се писък, когато един мъж е улучен болезнено от стрела в лицето, а после — още дузина крясъка, когато попадналите точно в целта си стрели се изсипват върху тях като градушка. Замъкът се оказва по-скоро руина, отколкото крепост. Зад стените няма подслон, а рухващите арки и падащите камъни представляват по-скоро опасност, отколкото убежище. Мъжете се разпръсват: някои се втурват надолу по склона, преди да получат заповед за настъпление, а други се насочват към Тюксбъри в отстъпление. Съмърсет реве заповеди към армията да се групира и да се устреми надолу по хълма към кралската войска под тях, но неговите войници вече бягат.