Бялата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-081-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Бялата кралица». Краткое содержание книги:
— Помня — прошепвам. — Но нищо няма да се обърка.
— Ако е рекъл Бог — казва той и с тези последни думи се обръща рязко и потегля да се впусне в нова битка.
Двете армии препускат в надпревара: армията на Маргарет се отправя към Уелс да събере подкрепления, Едуард я преследва, опитвайки се да ѝ отреже пътя. Войската на Маргарет, командвана от граф Съмърсет, със сина ѝ, коварния млад принц, командващ собствена войска, прекосява страната, насочвайки се на запад към Уелс, където Джаспър Тюдор ще вдигне уелсците на оръжие в тяхна подкрепа и където ще ги посрещнат корнуолците. Щом навлязат в планините на Уелс, те ще бъдат непобедими. Джаспър Тюдор и неговият племенник Хенри Тюдор могат да им предоставят сигурно убежище и готови армии. Никой няма да може да ги измъкне от крепостите на Уелс, и те ще могат спокойно да струпат войски и да потеглят към Англия в пълната си сила.
С Маргарет пътува и малката Ан Невил, най-малката дъщеря на Уорик, невестата на принца, замаяна от новината за смъртта на баща си и предателството на зет си, Джордж, херцог Кларънс, и изоставена от майка си, която в скръбта си от загубата на своя съпруг се е оттеглила в манастир. Те сигурно са отчаяно трио: всичко е заложено на победата, а толкова много — вече е изгубено.
Едуард потегля бързо от Лондон, събира войски пътьом и се мъчи с все сили да ги настигне, преди да прекосят голямата река Севърн и да изчезнат в планините на Уелс. Това почти със сигурност е неосъществимо. Твърде далече е за нормален ход и трябва да се марширува твърде бързо, така че войската му, изморена от битката при Барнет, никога няма да стигне там навреме.
Но първата точка, при която Маргарет трябва да пресече, при Глостър, е завардена. Заповедта на Едуард е да не се допуска тя и армията ѝ да прекосят реката и да стигнат до Уелс, а крепостта в Глостър държи страната на Едуард и препречва брода. Реката — една от най-дълбоките и най-буйните в Англия — е придошла и тече бързо. Усмихвам се при мисълта за водите на Англия, които се обръщат срещу френската кралица.
Вместо това армията на Маргарет трябва да се изтегли на север и да продължи срещу течението на реката, за да намери друго място, където да пресече, и сега армията на Едуард е само на двайсет мили зад тях, препускаща като глутница ловни кучета, насъсквани от Едуард и брат му Ричард. Тази нощ привържениците на Ланкастър се настаняват на лагер в стар разрушен замък край Тюксбъри, защитени от лошото време от рушащите се стени, сигурни, че на сутринта ще прекосят реката по брода. Изпълнени с известна увереност, те чакат изтощената армия на Йорк, маршируваща от една битка право към следващата, а сега — изнурена от форсирания марш от трийсет и шест мили за един ден; по цялата ширина на страната. Едуард може и да залови врага си, но вероятно е пресушил духа на собствените си войници с това втурване към бойното поле. Ще стигне там, но с изтощени войници, негодни за нищо.
3-ти май 1471 г.
Кралица Маргарет и злочестата ѝ снаха, Ан Невил, се настаняват в една къща наблизо, наречена Пейнс Плейс, и чакат битката, за която вярват, че ще ги превърне в кралица и в принцеса на Уелс. Ан Невил прекарва нощта на колене, молейки се за душата на баща си, чието тяло е изложено на показ, за да го видят всички граждани, на стъпалата пред олтара на „Сейнт Пол“ в Лондон. Тя се моли за скръбта на майка си, която, слизайки на суша в Англия, научи, още преди краката ѝ да са изсъхнали от морската вода, че съпругът ѝ е бил победен, убит, докато е бягал от битката, и че е вдовица. Овдовялата херцогиня, Ан Уорик, отказа да продължи дори и стъпка повече напред с армията на Ланкастър и се затвори в абатството Болийо, изоставяйки и двете си дъщери на техните сражаващи се на двете противоположни страни съпрузи: едната — омъжена за принца на Ланкастър, а другата — за Йоркския херцог. Малката Ан се моли за съдбата на сестра си Изабел, обвързана до живот с изменника Джордж, а сега отново графиня от рода Йорк, чийто съпруг ще се бие на другата страна на битката утре. Както винаги, тя се моли Бог да изпрати светлината на Своя разум на младия ѝ съпруг принц Едуард Ланкастър, който става все по-своенравен и порочен с всеки изминал ден, моли се и за себе си — да може да преживее тази битка и по някакъв начин да се върне отново у дома. Вече не е напълно сигурна кой може да е домът ѝ.
Армията на Едуард е под командването на мъжете, които той обича: братята, редом с които с радост би загинал, ако Божията воля е те да загинат в този ден. Страховете му го съпътстват, докато язди: сега той познава усещането от поражението и никога повече няма да го забрави. Но знае също и че няма начин да избегне тази битка: трябва да препуска към нея с най-бързия форсиран марш, който Англия е виждала. Може и да се страхува: но ако иска да бъде крал, ще трябва да се бие и то да се бие по-добре от всякога. Брат му Ричард, херцог Глостър, нарежда на войските да се строят, предвожда ги с яростната си, буйна, предана смелост. Едуард поема центъра на битката, а Уилям Хейстингс, който е готов да пожертва живота си, за да попречи на някоя засада да стигне до краля, отбранява тила. За Антъни Удвил Едуард има специално поръчение.