Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
— Не мога да дойда, не мога да дойда.
Обявиха края на въздушната тревога. Те лежаха в окървавените чаршафи, а тя не спираше да ридае. После всичко се разми във водовъртеж от тела, сън и сънища. Не можеше да определи кога се любиха и кога е сънувала, че се любят. Събуди се посред нощ от дъжда и инстинктивно разбра, че него го няма. Отиде до прозореца и замислено се загледа в улиците долу, които дъждът чистеше от пепел и пръст. Водата вече се стичаше от тротоарите и по водата към Дунава се носеше разтворен, изоставен чадър. После се върна в леглото и си легна. Ала когато отново се събуди, навън бе светло, улиците бяха сухи и той лежеше до нея, притаил дъх. Погледна часовника на нощната масичка. Оставаха два часа до тръгването на влака. Тя го погали по челото.
— Защо не дишаш? — прошепна тя.
— Току-що се събудих. И ти не дишаш.
Сгуши се в него. Беше гол, топъл и изпотен.
— Сигурно сме мъртви.
— Да — кимна той.
— Нямаше те.
— Да.
Усети как той потрепери.
— Но сега се върна — каза тя.
Четвърта част
Очистителният огън
Тридесет и пета глава
Хари паркира до строителен фургон, единственото наклонено място, което откри в равнинния район на пристана в Бьорвика. От неочаквано мекото време се разтопи снегът, слънцето печеше и, накратко, денят бе прекрасен. Тръгна между контейнерите, натрупани един върху друг като гигантски кубчета от лего; огрени от слънцето, те хвърляха сенки по асфалта. Буквите и знаците подсказваха, че идват от далечни части на света като Тайван, Буенос Айрес и Кейп Таун. Хари застана в края на пристана, затвори очи и се пренесе там, докато вдишваше с пълни гърди смесицата от солена вода, затоплена от слънчевите лъчи смола и дизел. Когато пак ги отвори, в полезрението му тутакси попадна корабчето, плаващо към датския бряг. Приличаше на хладилник. Хладилник, който пренася едни и същи хора напред-назад и пътуването му е чиста загуба на време.
Знаеше, че е прекалено късно да открие следи от срещата между Хохнер и Урия, дори не бе сигурно дали са се срещнали на това товарно пристанище, може да е било и друго. Но все пак се надяваше мястото да му подскаже нещо, да му даде нужния за въображението му начален тласък.
Ритна палуба, щръкнала над ръба на пристана. Защо ли не си купи лодка, та да изведе баща си и Сьос на морска разходка през лятото? Баща му има нужда да поизлезе. След като майка му почина преди осем години, някога общителният мъж се превърна в самотник. А и Сьос не се справя много добре сама, макар че човек често можеше да забрави, че е болна от синдрома на Даун.
Въодушевена птичка се спусна над контейнерите. Синият синигер лети с 28 километра в час. Елен му го каза. А зеленоглавата патица с 62. Справяха се що-годе добре. Не, няма опасност за Сьос, притесняваше се повече за баща си.
Хари се опита да се съсредоточи. Записа в доклада всичко казано от Хохнер, дума по дума, и сега отново извика в паметта си спомена за лицето му, за да провери дали се сеща какво е изрекъл. Как изглежда Урия? Хохнер не успя да даде кой знае колко сведения, но когато човек описва някого, по принцип започва с най-набиващото се на очи, с различното. А най-напред Хохнер определи Урия като синеок. Освен ако Хохнер не считаше сините очи за нещо страшно отличително, това би означавало, че Урия няма видим недъг, нито говори, нито върви по особен начин. Говорил на немски и английски и бил в Германия, в Зенхайм. Ами ако е само измислица на Хохнер? Вероятно нищо съществено.
Хохнер спомена, че Урия изпитва омраза. В такъв случай предположението му търсеният човек да има личен мотив е вярно. Но какво мрази той?
Слънцето се скри и бризът в района на фиорда на Осло веднага захладня. Хари се загърна в палтото си и тръгна обратно към колата. А половината милион? Дали Урия го е получил от поръчител, или действа самостоятелно, със собствени пари?
Хари извади мобилния си телефон — миниатюрна „Нокия“, само на две седмици. Дълго се противи, но накрая Елен успя да го придума да си я купи. Набра номера й.
— Здрасти, Елен, Хари съм. Сама ли си? Добре. Искам да се съсредоточиш. Да, ще поиграем малко. Готова ли си?