Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
— Откъде сте сигурен, че са щели да бъдат най-хубавите години в живота ми?
Той свива рамене.
— Просто се опитвам да кажа… били сте на деветнайсет, нали?
Има суперяки неща, кола с колела, дето правят жжжжжж, свирка с формата на прасе, надувам я.
— Ау! Това е шумничко — казва Морис.
— Прекалено шумно — казва Мам.
Правя го още веднъж.
— Джак…
Оставям я. Намирам мек кадифен крокодил колкото крака ми, дрънкалка със звънче, клоунско лице, дето като му натисна носа, казва „хахахахаха“.
— И това не, тръпки ме побиват от него — казва Мам.
Прошепвам чао-чао на клоуна и го слагам обратно в плика му. Има нещо като квадрат с вързана за него писалка, на който мога да рисувам, но е твърда пластмаса, не хартия, също и кашон с маймуни с къдрави ръце и опашки, за да се прави верига от маймуни. Има пожарна кола, мече с шапка, която не се сваля дори като дърпам силно. На етикета снимка с бебешка глава е задраскана с линия и пише „0–3“, може би това означава, че убива бебета за три секунди?
— О, хайде, Джак — казва Мам. — Не ти трябват толкова много.
— Колко ми трябват?
— Не знам…
— Само се подпишете тук, там и там — казва й Морис.
Аз си дъвча пръста под маската. Мам вече не ми казва да не го правя.
— Колко ми трябват?
Тя вдига поглед от документите, които пише:
— Избери, ох… избери пет.
Броя, колата и маймуните, и квадрата за писане, и дървения влак, и дрънкалката, и крокодила, това прави шест, не пет, но Мам и Морис говорят и говорят. Намирам голям празен плик и слагам вътре всичките шест.
— Добре — казва Мам и хвърля останалите пакети обратно в голямата торба.
— Чакай — казвам аз. — Мога да пиша на торбата, мога да напиша „Подаръци от Джак за Болните деца“.
— Морис ще се погрижи.
— Ама…
Мам пухти.
— Имаме много неща да вършим и трябва да оставим хората да правят някои вместо нас, иначе главата ми ще експлодира.
Защо главата ще й експлодира, ако аз пиша на торбата?
Изваждам пак влакчето, слагам го в ризата си, то ми е бебето и излиза, и аз го целувам навсякъде.
— Може би през януари, най-рано през октомври може да се даде ход на делото — казва Морис.
Знам делото за сладките, Гущера трябва да пише с пръст, а когато Алиса катурва преградата на съдебните заседатели, го слага с главата надолу, без да иска, хаха.
— Не, колко време ще бъде в затвора? — пита Мам.
Говори за него — Стария Ник.
— Ами прокурорът ми казва, че се надява да е двайсет и пет до доживотна, а за федерални престъпления няма помилване — казва Морис. — Имаме отвличане със сексуална цел, незаконно задържане, множество изнасилвания, цяла батарея престъпления… — Той брои на пръсти, не наум.
Мам кима.
— А бебето?
— Джак?
— Първото. Това не се ли брои за някакъв вид убийство?
Тази приказка никога не съм я чувал.
Морис извърта уста.
— Не, ако то не е родено живо.
— Тя.
Не знам кой е „тя“.
— Тя, прощавайте — казва той. — Можем да се надяваме най-много на престъпна немарливост, дори безразсъдство…
Алиса се опитват да не я допуснат в съда, задето е повече дълга от миля. Има стихотворение, което е объркващо:
Ахо ни хванат, мене или нея,
и вас замесят в туй ужасно дело,
не се плашете! — каза той. — Ще пеем
и ще докажем черно, че е бело.19
Норийн е там, без да съм видял, пита дали искаме да вечеряме сами, или в столовата. Аз си нося всичките играчки в големия плик. Мам не знае, че са шест, не пет. Някои човекове помахват, когато влизаме, и им махам и аз, като момичето без коса и с татуировки на цялата шия. Нямам много против човековете, ако не ме докосват.
Жената с престилката каза, че чула, че съм излизал навън, не знам как ме е чула.
— Хареса ли ти?
— Не — казвам аз. — Искам да кажа — не, благодаря.
Уча много още обноски. Когато нещо е гадно на вкус, казваме, че е интересно, като дивия ориз, който щипе, все едно не е сварен. Когато си духам носа, сгъвам кърпичката, та никой да не вижда сопола, той е тайна. Ако искам Мам да слуша мен, а не някой човек друг, казвам „Извинете“, понякога повтарям „Извинете“ цяла вечност, а после като попита какво има, аз вече не помня.
19
Карол, Луис. Алиса в страната на чудесата. Прев. от англ. Лазар Голдман. София, Тодор Нейков, 2011. С. 168. (Всички цитати от „Алиса в страната на чудесата“ занапред са пак оттам.) — бел.ред.