Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
Показвам й друго, дето нещо не му е наред.
— То е просто единично, загубило си е другото крилце.
Хвърлям го високо и то си лети добре, прибирам си го в джоба.
Ама най-якото нещо е, че има страхотен бръмчащ шум, поглеждам нагоре и е истински хеликоптер, много по-голям от самолета…
— Хайде да се прибираме — казва Норийн.
Мам ме грабва за ръката и ме дърпа силно.
— Чакай… — казвам аз, ама ми изчезва всичкият въздух, дърпат ме между двете, носът ми тече. Когато скачаме обратно през въртящата се врата, в главата ми е размазано. Онзи хеликоптер е бил пълен с папараци, които се опитват да откраднат снимки на мен и Мам.
След дрямката настинката още не ми се е оправила. Играя си със съкровищата си, камъка и раненото ми хеликоптерче, и люляка, който се е увиснал. Баба чука с повече посетители, но чака отвън, за да не стане голяма тарапана. Човековете са двамове, казват се Чичо, дето е Пол, който има сплескана коса точно до ушите, и Дийна, дето ми е Леля, с квадратни очила и милион черни плитки като змии.
— Имаме си дъщеря, казва се Бронуин и страхотно ще се зарадва да се запознае с теб — казва ми тя. — Дори не подозираше, че си има братовчед… е, никой от нас не подозираше за теб допреди два дни, когато баба ти се обади да ни каже новината.
— Веднага щяхме да запалим колата, ама лекарите казаха… — Пол спира да говори, слага си юмрука в очите.
— Всичко е наред, мило — казва Дийна и му потърква крака.
Той си прочиства гърлото много шумно.
— Идва ми на вълни.
Аз никакви вълни не виждам.
Мам го прегръща през рамото.
— През всичките тези години е мислел, че малката му сестра сигурно е мъртва — обяснява ми.
— Бронуин? — питам аз без глас, ама тя чува.
— Не, аз, нали си спомняш. Пол ми е брат.
— Да, знам.
— Не знаех какво да… — Гласът му пак спира, издухва си носа. Мнооого по-силно е от моето духане, като слонове.
— А къде е Бронуин? — пита Мам.
— Ами — казва Дийна — мислехме, че… — Поглежда Пол.
— С Джак може да се запознаете с нея някой от идните дни. Тя ходи в „Жабките на Ли“.
— Това какво е? — питам аз.
— Сграда, където хората си изпращат децата, когато са заети с други неща — казва Мам.
— Защо децата са заети?
— Не, когато родителите са заети.
— Всъщност Бронуин го обожава — казва Дийна.
— Учи езика на знаците и хип-хоп — казва Пол.
Иска да ни снима и да ги изпрати по имейл на Дядо в Австралия, който утре ще се качи на самолета.
— Не се тревожи, той няма да има проблем, само трябва да се запознае с него — казва Пол на Мам, а аз не знам кой е „той“ и кой е „него“. Също не знам и как да влизам в снимки, но Мам казва само да гледам в апарата, все едно ми е приятел, и да се усмихвам.
Пол ми показва после малкия екран, пита коя според мен е най-хубава, първата или втората, или третата, ама те са еднакви.
Ушите ми са изморени от всичкото говорене.
Когато си отиват, си мислех, че сме си само двамовете пак, но Баба влиза и прегръща Мам дълго и ми издухва още една целувка от съвсем близо, та усещам духането.
— Как е любимият ми внук?
— Това си ти — казва ми Мам. — Какво казваш, когато някой те попита как си?
Пак обноски.
— Благодаря.
И двете се смеят, пак съм направил смешка, без да искам.
— Много добре, тогава и аз благодаря — казва Баба.
— Много добре, тогава и аз благодаря.
— Освен ако не си добре, разбира се, тогава може да кажеш: „Днес не съм на сто процента“. — Обръща се пак към Мам: — А, между другото, Шарън, Майкъл Кийлър, Джойс как му беше името… всичките се обаждаха.
Мам кима.
— Нямат търпение да те посрещнат отново.
— Аз… лекарите казват, че още не съм съвсем готова за посещения — казва Мам.
— Да, разбира се.
Мъжът Лио е на вратата.
— Може ли да влезе само за мъничко? — пита Баба.
— Все едно — отговаря Мам.
Той ми е Доведен дядо, така че Баба казва, че може да му викам Додя, не знаех, че тя знава думи-сандвичи. Той мирише странно като пушек, зъбите му са изпоразкривени, а веждите му са на всички посоки.
— Защо всичката му коса е на лицето, а не на главата?
Той се смее, макар че аз шепна на Мам.
— И аз това питам — казва той.
— Запознахме се по време на един уикенд за индийски масаж за глава — казва Баба. — Избрах го заради най-гладката работна повърхност. — И двамовете се смеят, Мам обаче не.