Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
— Болни ли са?
— На мен ми изглеждат съвсем жизнени — казва Мам. — Особено онази голямата, виж колко е важна във водораслите.
— Неее, искам да кажа в главата? Те луди риби ли са?
Тя се смее.
— Не мисля.
— Само малко си почиват ли, защото са известни?
— Тези всъщност са родени тук, в аквариума — казва жената Пилар.
Подскачам, не съм я видял да излиза от бюрото.
— Защо?
Тя ме гледа и не спира да се усмихва.
— Ами…
— Защо са тук?
— За да ги гледаме, предполагам. Не са ли красиви?
— Хайде, Джак — казва Мам, — сигурна съм, че Пилар е заета.
В Навън времето е съвсем объркано. Мам все казва „По-бавно, Джак“ и „Задръж така“, и „Свършвай вече“, и „Побързай, Джак“, казва „Джак“ по много, за да знам, че говори на мен, а не на от другите човекове. Почти никога не успявам да позная колко е часът, има часовници, ама те са със стрелки, не знам тайната, а и Часовник не е тук с неговите числа, така че се налага да питам Мам и тя се изморява от моето питане.
— Знаеш ли кое време е, време е да излезем навън.
Аз не искам, ама тя все казва:
— Хайде да опитаме, само да опитаме. Още сега, защо не?
Първо трябва пак да си сложа обувките. Също трябва да имаме и якета, и шапки, и лепкаво нещо на лицата си под маските и на ръцете си, защото слънцето може да ни изгори кожата, понеже сме от Стая. Доктор Клей и Норийн ще дойдат с нас, те нямат яки очила или каквото и да е. Изходът не е врата, а е като въздушна капсула на космически кораб. Мам не може да си спомни думата, доктор Клей казва:
— Въртяща се врата.
— А, да — казвам аз. — Знам я от Телевизор. — Харесва ми въртенето, но после сме отвън и светлината ме боли през очилата и вятърът ме удря по лицето, трябва да си вляза вътре.
— Всичко е наред — повтаря Мам.
— Не ми харесва — въртенето е заседнало, не се върти, изплюва ме навън.
— Хвани ме за ръка.
— Вятърът ще ни разкъса.
— Това е само лек бриз — казва Мам.
Светлината не е като в прозорец, идва отвсякъде около страните на яките ми очила, не беше така по време на Голямото ни измъкване. Прекалено много ужасен блестеж и свеж въздух.
— Кожата на Мам изгаря.
— Всичко е тип-топ — казва Норийн. — Големи, бавни вдишвания, браво на момчето.
Какво му е браво на момчето? Тук няма никакви вдишвания. На очилата ми има петна, гърдите ми правят бум-бум-бум и вятърът е толкова силен, че нищо не чувам.
Норийн прави нещо странно, издърпва ми маската и слага на лицето ми друга хартия. Аз я бутам с лепкавите си ръце.
Доктор Клей казва:
— Не съм сигурен, че е много до…
— Дишай в плика — казва ми Норийн.
Дишам, топло е, само правя всмукване и изсмукване.
Мам ме държи за раменете, казва:
— Хайде да се прибираме.
В Стая Номер Седем бозвам малко на леглото, още с обувките и лепкавото. По-късно идва Баба, този път й познавам лицето. Тя е донесовала книги от къщата й с хамака, три за Мам без картинки, на които много се радва, и пет за мен с картинки, Баба дори не знаеше, че пет ми е любимото число. Казва, че тези са били на Мам и на Чичо Пол, когато са били деца, не мисля, че лъже, но е трудно да вярвам, че Мам някога е била дете.
— Искаш ли да седнеш в скута на Баба да ти почета от някоя?
— Не, благодаря.
Има „Гладната гъсеница“ и „Всеотдайното дърво“, и „Давай, Куче, давай“, и „Лоракс“, и „Зайчето Питър“, разглеждам всички картинки.
— Сериозно ти говоря, с всички подробности — казва Баба на Мам много тихо, — мога да го понеса.
— Съмнявам се.
— Готова съм.
Мам продължава да клати глава.
— Какъв е смисълът, мамо? Вече свърши, вече съм от другата страна.
— Но, миличка…
— Всъщност предпочитам да не се сещаш за всички онези неща всеки път като ме погледнеш, разбираш ли?
Още сълзи се търкалят по Баба.
— Миличка — казва тя, — единственото, което си мисля, като те погледна, е алелуя.
Когато си тръгва, Мам ми чете онази за зайчето, то е Питър, ама не като свети Петър. Носи старомодни дрехи и един градинар го преследва, не знам защо си прави труда да краде зеленчуци. Краденето е лошо, но ако аз бях крадльо, щях да крада хубави неща като коли и шоколади. Не е много чудесна книга, но е чудесно да си имам толкова много нови. В Стая имах пет, но сега е плюс пет, което прави десет. Всъщност сега старите книги ги нямам, така че май имам само новите пет. Онези в Стая може би вече не са на никого.