Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Стая - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Стая

Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:

Петгодишният Джак живее в Стая и дори не подозира, че извън нея съществува свят като този в Телевизор. Един ден обаче токът спира и нищо за него и Мам вече няма да е същото…
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 116
Перейти на страницу:

Баба остава само малко, защото имаме друг посетител, това е нашият адвокат Морис. Не знаех, че имаме адвокат като в Планетата на съда, където човековете крещят и съдията удря с чука. Срещаме се с него в стая в не на горния етаж, има маса и мирише на сладко. Косата му е суперкъдрава. Докато той и Мам си говорят, аз упражнявам да си духам носа.

— Онзи вестник, който е отпечатал снимката ви от пети клас например — казва той, — тук бихме имали основания да претендираме за нарушаване на личното пространство.

Това „ви“ е Мам, не аз, все по-добре различавам.

— Искате да кажете като съд? В момента това изобщо не ме интересува — казва му тя. Аз й показвам кърпичката с издуханото в нея, тя вдига палци.

Морис кима много.

— Просто казвам, че трябва да помислите за бъдещето, вашето и на сина ви. — Тук аз съм синът. — Да, „Къмбарланд“ засега не искат плащане, а аз създадох фонд за вашите фенове, но трябва да ви кажа, че рано или късно ще започнат да пристигат сметки, каквито дори не сте си представяли. Рехабилитация, модерни терапии, жилище, разходи за образование и за двама ви…

Мам търка очи.

— Не искам да ви пришпорвам.

— Казахте… моите фенове?

— Ами да — казва Морис. — Потокът от дарения е непрекъснат, по един чувал на ден.

— Чувал какво?

— Какво ли не. Взех някои неща напосоки… — Вдига голяма найлонова торба от зад стола си и изважда разни пакети.

— Отворили сте ги — казва Мам и гледа в пликовете.

— Повярвайте ми, тези неща е най-добре да се проверяват. — Л-А-Й-Н-А и това е само за начало.

— Защо ни е изпратил някой ако? — питам Мам.

Морис гледа изумено.

— Знае много думи — осведомява го тя.

— А, питаш ме защо, Джак? Защото там има много откачалки.

Мислех, че откачалките са тук в Клиниката да им се помага.

— Но повечето неща, които идват, са от доброжелатели — казва той. — Шоколади, играчки, такива неща.

Шоколади!

— Реших да ви донеса първо цветята, защото асистентката ми получава главоболие от тях.

Вдига много цветя в найлоново невидимо, това било миришело.

— Какви играчки са играчките? — прошепвам аз.

— Виж, ето една — казва Мам и я изважда от един плик. Малък дървен влак. — Не дърпай така.

— Извинявай — тутукам го по масата и надолу по крака, и по пода, и нагоре по стената, която е синя в тази стая.

— Силен интерес от няколко национални телевизии — казва Морис, — може да помислите за книга по-нататък…

Устата на Мам не е дружелюбна.

— Смятате, че трябва сами да се продадем, преди да го е направил друг.

— Не бих се изразил точно така. Предполагам, че светът има много какво да научи от вас. Цялата идея за живот без разточителство, по-наболяла не може и да бъде.

Мам избухва в смях.

Морис се смее малко никакво.

— Но, разбира се, това вие си решавате. Едно по едно.

Тя чете някои от писмата.

— „Малък Джак, ти, прекрасно момче, радвай се на всеки миг, защото го заслужаваш, защото буквално си се върнал от Ада!“

— Това кой го казва? — питам аз.

Тя обръща листа.

— Не я познаваме.

— А защо казва, че съм прекрасен?

— Чула е за теб по телевизията.

Гледам в пликовете, дето са най-дебели, за още влакчета.

— Ето, тези изглеждат добре — казва Мам и подава малка кутия шоколадови бонбони.

— Има още. — Аз съм намеривал една много голяма кутия.

— Не, тези са прекалено много, ще ни стане лошо.

На мен ми е вече лошо с настинката, така че няма да имам против.

— Тези ще ги дадем на някого — казва Мам.

— На кого?

— Може би на сестрите.

— Играчките и тем подобни мога да предам на някоя детска болница — казва Морис.

— Чудесна идея. Избери си няколко за себе си — казва ми Мам.

— Колко?

— Колкото искаш. — Чете друго писмо: — „Бог да благослови вас и вашия прекрасен син-светец, моля се да откриете всички прекрасни неща на този свят, да се сбъднат всичките ви мечти и пътят в живота ви да бъде осеян с щастие и злато“. — Слага го на масата. — Откъде ще намеря време да отговоря на всичките?

Морис клати глава.

— Онзи кучи… да го наречем обвиняемия, вече ви е отнел седем от най-хубавите години от живота. Аз лично не бих губил и секунда повече.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 116
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)