Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
— Радвам се да те чуя, Джак. В момента съм в клиниката. Ти къде си?
Има пластмасов банан.
— И аз — казвам аз в него.
— Какво съвпадение. Харесва ли ти тук?
— Харесва ми беконът.
Той се смее, пак не съм разбрал, че съм казал смешка.
— И на мен ми харесва беконът. Даже прекалено много.
Как може харесването да е прекалено много?
В дъното на сандъка намирам малки кукли като куче на точки и пират, и луна, и момче с изплезен език, най-любимо ми е кучето.
— Джак, той ти задава въпрос.
Премигвам към Мам.
— Е, какво не ти харесва особено тук? — пита доктор Клей.
— Човековете, дето гледат.
— Ммм?
Това го казва много често вместо думи.
— Също внезапни неща.
— Назадни неща? Кои?
— Внезапни неща — казвам му. — Дето се случват бързо-бързо.
— А, да. „Светът е по-луд, отколкото си мислим“18.
— Ъ?
— Извинявай, един стих от стихотворение. — Доктор Клей се ухилва на Мам: — Джак, можеш ли да опишеш къде беше преди клиниката?
Той никога не е ходил в Стая, така че му разказвам всичко за всичките неща в нея, какво сме правили всеки ден и такива работи, Мам ми подсказва, ако пропусна нещо. Той има пластилин, какъвто видях в Телевизор, във всякакви цветове, прави го на топки и червеи, докато си говорим. Мушвам пръст в едно жълто и ми остава малко в нокътя, а на мен не ми харесва да е жълт.
— Не си ли получавал комплект несъхнещ „Плейдоу“ за Неделно лакомство?
— Изсъхва — тук Мам се намесва. — Замисляли ли сте се? Дори с религиозна строгост да си го приберете вътре в кутията, след известно време започва да се втвърдява.
— Сигурно е така — казва доктор Клей.
— Ето защо поисках пастели и моливи, а не маркери и хартиени пелени… всичко, което може да издържи дълго, за да не се налага да поръчвам пак само след седмица.
Той продължава да кима.
— Правехме си пластилин от брашно, тоест тесто, ала то беше винаги бяло. — Мам звучи ядосано: — Мислите ли, че не бих дала на Джак друг цвят „Плейдоу“, ако можех?
Доктор Клей казва другото име на Мам.
— Никой не съди изборите и стратегията ви.
— Норийн твърди, че става по-добре, ако се смесят равни количества брашно и сол, вие знаехте ли? Аз не знаех, откъде да знам? Дори не ми е минало през ума да поискам сладкарска боя за оцветяване. Дори най-малка представа да имах…
Повтаря на доктор Клей, че е добре, но не звучи добре. Тя и той говорят за „когнитивни изкривявания“, правят упражнение с дишане, аз си играя с куклите. После времето ни свършва, защото сега той трябва да играе с Хюго.
— Той също ли е бил в барака? — питам аз.
Доктор Клей поклаща глава.
— Какво му се е случило?
— Историята на всеки е различна.
Когато се връщаме в нашата стая, аз и Мам лягаме в леглото и аз бозкам много. Тя още мирише не както трябва заради балсама, прекалено е копринена.
Дори след дрямката аз още съм уморен. Носът ми само тече, също и очите, все едно се топят отвътре. Мам казва, че съм хванал първата си настинка, това е всичко.
— Ама аз си носех маската.
— Няма значение, микробите просто се промушват. До утре сигурно и аз ще съм я хванала от теб.
Плача.
— Не сме се наиграли още.
Тя ме прегръща.
— Не искам да ходя в Рая още.
— Миличък… — Мам никога не ми е казвала така преди. — Всичко е наред, ако се разболеем, докторите ще ни оправят.
— Искам го.
— Какво искаш?
— Искам доктор Клей да ме оправи сега.
— Ами всъщност той не може да излекува настинка. — Мам хапе уста: — Но след няколко дни ще ти мине, обещавам. Хей, искаш ли да се научиш да си духаш носа?
Отнема ми само четири опита, когато изкарвам всичкото сопол в кърпичката, Мам пляска с ръце.
Норийн донася обяда, който е супи и кебапи, и ориз, който не е истински ориз, а му викат елда. За след има салата от плодове и аз ги отгатвам всичките: ябълка, портокал, а онези, които не знам, са ананас и манго, и боровинка, и киви, и диня. Това прави две верни и пет грешни, което е минус три. Няма банан.
Искам пак да видя рибите, така че слизаме в онази част, наречена Рецепция. Имат ивици.
18
Стих от поемата Snow на ирландския поет и драматург Луис Макнийс — бел.ред.