Средиземноморският храст

Лицето на Гън не издаваше никаква изненада. Той спокойно вдигна очилата си към светлината и огледа стъклата за петна. Като видя, че такива няма, окачи роговите им рамки върху ниско разположените си уши.

— Макар да нямам представа, количеството наистина ми се струва доста голямо. Защо не ми каза затова снощи, когато доведе младата жена на борда?

— Имах нужда от повече време и повече отговори, но и в момента все още ми липсват и двете. Но мисля, че попаднах на нещо, което ще намести този налудничав пъзел в съответните контури.

— Все още не разбирам какво очакваш от мен.

— Ще трябва да ударим Фон Тил под кръста, точно под кръста. Става дума за подводно представление. Имам нужда от всеки здрав и прав мъж, който можеш да ми отделиш, снабден с водолазни принадлежности и с оръжие, годно за бой във вода: водолазни ножове, харпуни, неща от този род.

— А ти каква гаранция можеш да ми дадеш, че никой няма да пострада?

— Абсолютно никаква — отвърна кротко Пит.

Гън го изгледа за момент с безизразно лице.

— Съзнаваш ли какво искаш от мен? Повечето от хората ми на борда на този кораб са учени, а не командоси. Те са същински тигри, когато държат в ръка саломери, колби или микроскопи, но да промушат с нож човек или да изстрелят метално копие с назъбен връх в пъпа му е нещо съвсем различно.

— Добре, а моряците?

— О, те могат да ти бъдат от голяма помощ при сбиване в някой бар, но като повечето професионални моряци те изпитват отвращение към всякаква дейност под водата. Те не могат, или по-скоро няма да си надянат водолазна маска за лице, за да се гмурнат в дълбините. — Гън поклати глава. — Съжалявам, Дърк, но искаш прекалено много…

— Я стига! — сопна му се грубо Пит. — Това не е Литъл Биг Хорн и аз не искам от теб да ми изпратиш Седми кавалерийски полк срещу индианците. Виж какво, на не повече от осемдесет километра оттук един товарен кораб на „Минерва лайнс“ пори водите на Егейско море с товар, който е смъртоносен колкото всяка водородна бомба. Ако това количество хероин бъде изсипано на пазара в Щатите, последствията ще са пагубни. Самата мисъл е направо кошмарна.

Пит замълча, за да даде време думите му да произведат ефект. После си запали цигара и продължи:

— Управлението за борба с наркотиците и митническият отдел ще чакат. Те са поставили капан. Ако, и това е едно голямо „ако“, всичко мине добре, хероинът и контрабандистите, плюс техните нелегални пласьори в Щатите, ще бъдат тихомълком заловени и сложени зад решетките.

— Тогава какъв е проблемът? — настоя на своето Гън. — Къде се вписват в картинката водолазите?

— Нека просто речем, че имам известни съмнения. Фон Тил не е бил спипван с контрабандната си стока, тъй да се каже от десетилетия насам. Нашите правителствени агенти не могат да се качат законно на борда на товарния кораб, докато той не навлезе в териториалните води на Щатите, което ще стане след три седмици. Дотогава Фон Тил може да надуши, че Интерпол действа извънредно потайно. И вместо да се спогоди с момчетата и влезе в капана, той ще трябва да промени курса на кораба в последния момент или да изхвърли хероина в Атлантическия океан. Тогава на агентите и митничарските инспектори няма да им остане нищо друго, освен да играят сами със себе си. Единственият сигурен и безопасен начин е да се спре корабът сега, преди да е излязъл от Средиземно море.