Средиземноморският храст

— Няма да е разумно да бъдем простреляни в гръб — каза Джордино и размаха нехайно мъничкия си автомат пред лицата на тримата служители, борещи се срещу наркотиците. — Най-добре е да им вземем оръжията, преди да си тръгнем оттук.

— Няма да е необходимо — каза Пит. — Никой няма да натисне спусъка. — Той погледна в очите първо Закинтус, после Зино и ги видя, че са замислени и сериозни. — Знам, че сте изкушени, но няма да стреляте в гърбовете ни, защото сте мъже с чест. Освен това няма да е уместно. Разследването на смъртта ни само ще докаже, че е било мърлява работа. На Фон Тил това ще му хареса. От друга страна, знаете много добре, че ние също няма да стреляме в гръб, тъй като не сме достатъчно заинтересовани да убием когото и да било от вас. Затова имайте търпение, само това искам от вас — търпение през следващите десет часа. Обещавам ти, Зак, че ще се видим отново преди залез-слънце, и то на много по-приятелски начала. — Гласът на Пит звучеше странно философски и замисленият поглед на Закинтус се смени с искрена почуда.

Пит за миг се изкуши да продължи играта на котка и мишка, но промени решението си. Закинтус и Зино даваха вид, че са се отказали да се отбраняват, но не и Дариус. Огромният мъж пристъпи две крачки напред, лицето му пламтеше от гняв, ръцете му ту се свиваха в юмруци, ту се отпускаха като черупките на две гигантски южнотихоокеански миди. Наистина беше време за бързо оттегляне.

Пит заобиколи бавно предницата на товарния автомобил, използвайки капака на двигателя и бронята като бариера между него и Дариус. Качи се зад волана, примижавайки леко от нагорещената от слънцето седалка, която опари голите му бедра, и запали мотора. Джордино се качи след него в кабината, без да сваля нито за миг очи от мъжете до мерцедеса, продължавайки да държи оръжието си насочено към тях. После спокойно, без никакъв признак на отчаяна припряност, Пит плавно превключи на скорост и потегли към Брейди Фийлд и дока за китоловната лодка на „Първи опит“. Няколко пъти отмести поглед от пътя напред към огледалото за обратно виждане, докато не видя как трите фигури изчезнаха, когато пикапът направи завой сред древна маслинова горичка.

— Нищо и никакъв пистолет, ама изравни неравенството — подметна Джордино с въздишка и се облегна удобно назад.

— Я да го видя.

Джордино му показа първо приклада.

— Трябва да признаеш, че ни послужи тъкмо навреме.

Пит огледа лилипутското оръжие, като междувременно не изпускаше от очи и пътя. Разпозна го като джобен „Маузер“, двайсет и два калибров, от типа, който жените в Европа носеха за самозащита; можеше лесно да се скрие в дамска чанта или под жартиер. Ставаше само за стрелба от близко разстояние; точност от над три метра, дори от ръцете на професионалист, беше почти нулева.

— Трябва да се считаме за страхотни късметлии.

— И още как! — измърмори Джордино. — Това бебче наистина изравни съотношението на силите. Защо според теб навремето гангстерите са го наричали „изравнител“.