Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Очевидно е, че ако Фон Тил върши контрабандната си дейност от вилата и се свързва с корабите си под вода, той трябва да има тайна оперативна база някъде на това крайбрежие.
— И ти възнамеряваш да го откриеш ли?
— Това е основният замисъл — отбеляза твърдо Пит и погледна Закинтус право в очите. — Е?
Инспекторът замислен си играеше с лулата в ръцете си.
— Невъзможно — отсече той след малко. — Не мога да го позволя. Ти си умен човек, майоре. Досега твоите разсъждения звучаха напълно логично. И никой не оценява повече от мен огромната полза, която имаме от теб. Не мога обаче да поема риска да подплаша Фон Тил. Повтарям: корабът и хероинът трябва да стигнат до Чикаго без никаква намеса отвън.
— Фон Тил е вече подплашен — отвърна с категоричен глас Пит. — Той не може да не ви е забелязал. Английският ескадрен миноносец и турският самолет, които не са изпускали от поглед „Куин Артемиша“ от Цейлон до Егейско море, са твърдо доказателство, че Интерпол е по следите на хероина. Затова ви казвам: спрете го сега, преди още някой от корабите му да натовари или разтовари незаконен товар!
— Докато този кораб не се отклони от предварително начертания си курс, настоявам Фон Тил да не бъде закачан — каза Закинтус. — Трябва да разбереш, че полковник Зино, капитан Дариус и аз отговаряме за наркотиците. Ако трябва да си вършим добре работата, не можем да се замесваме в преследването на търговията с бели робини, на откраднато злато или на незаконно транспортиране на известни престъпници. Може да звучи жестоко и безсърдечно, но Интерпол има други способни хора и отдели, които са специализирани в този вид престъпления. И те ще кажат същото, ако точно този кораб превозва товар под тяхна юрисдикция. Не, съжалявам, може да изпуснем накрая Фон Тил, но затова пък ще заключим най-големите незаконни разпространители на наркотици в Северна Америка, да не говорим, че драстично ще пресечем външния поток на хероин.
Настъпи кратко мълчание, след което Пит избухна:
— Дрън-дрън! Дори да задържите хероина, подводницата и екипажът й, както и всеки наркопласьор на дребно в Щатите, пак няма да спрете Фон Тил. В мига, в който намери нови купувачи, той ще се върне с нов товар наркотици. — Пит замълча, изчаквайки реакция; такава не последва и той продължи: — Вие тук нямате власт над Джордино и мен. Каквото и да правим двамата с него от тук нататък, ще го правим без съвместно участие с вас.
Закинтус стисна още по-силно устни. Очите му гледаха гневно Пит. После той погледна часовника си.
— Само си губим времето. Имаме само един час, за да стигнем до летището на Кавала и да хванем сутрешния полет за Атина — и насочи лулата си към Пит като пистолет. — Не ми е приятно да пренебрегвам аргументи, но ти не ми оставяш никаква алтернатива. Съжалявам, майоре. Но въпреки че съм ти много задължен, се налага отново да поставя теб и Джордино под арест.
— Ще го направиш, друг път! — рече Пит с леден глас. — Ние просто няма да се подчиним.
— В такъв случай ще изпитате унижението на насилственото задържане. — Закинтус потупа кобура на четирийсет и пет милиметровия си автоматичен пистолет, който висеше отстрани на колана му.
Джордино лениво стана от земята и хвана Пит над лакътя. Лицето му беше усмихнато.
— Не мислиш ли, че това ще предостави на Джордино Хлапака да извади бързо патлака си?
Джордино беше по тениска и памучни панталони; никъде по тялото му не се виждаше издайническа издутина. Пит не скри озадачението си, но доверието в стария му приятел остана непоклатимо.
— Съмнявам се, че ще имаш друга, по-добра възможност от тази.
Закинтус бръкна в кобура си.
— Какво, по дяволите, сте си наумили? Длъжен съм да ви предупредя, че…
— Почакай. — Това беше дрезгавият глас на Дариус. — Остави на мен, инспекторе. — В тона на гласа му се долавяше заплаха. — Имам начин да се справя с тия двамата.
Джордино не показа припряност. Той пренебрегна заплашителния тон на Дариус и заговори спокойно, сякаш поиска от Пит да му подаде солницата.
— Аз съм особено изкусен в изваждането на патлака си отзад, но съм по-бърз при стрелба от ханша. Кое от двете предпочиташ да видиш?
— В този случай — отвърна Пит с нарастващо любопитство и развеселеност, — предпочитам да извадиш патлака от чатала си.
— Стига! Престанете! — размаха раздразнено лулата си Закинтус. — Предлагам ви да се държите по-сериозно и да ни сътрудничите.
— Как смяташ да ни държиш на лед три седмици? — попита го Пит.