Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Гън не каза нищо; беше потънал в мисли. Пит го изгледа, после хвърли въдицата:
— Ще бъде интересно, ако открием какво стана с жълтия „Албатрос“.
Гън вдигна поглед към него и все тъй замислен задрънча с монетите в джоба си. По-твърдоглав и решителен човек от Пит той не познаваше. Спомни си, че колкото пъти му се е доверявал, никога не се е разочаровал от него. Ако Пит му кажеше, че отива да убие всяка акула в морето, продължи да разсъждава наум Гън, той като нищо щеше да го направи. Погледът му пробяга по влажните и започнали междувременно да се отлепват превръзки на Пит, ръката му отново раздрънка монетите и той се запита какво ли ще си мисли за всичко това утре по това време.
— Добре, печелиш — въздъхна той уморено. — Не се и съмнявам, че ще съжалявам за решението си пред военния трибунал. Но е поне малко удовлетворение да знам, че ще попадна на първите страници на вестниците.
Пит се разсмя.
— Няма да имаш този късмет, приятелю. Каквото и да се случи, ти просто ще си наредил рутинно издирване за събиране на морски видове от подводни рифове. Ако се стигне до неприятен инцидент, можеш да кажеш, че е било нещастен случай.
— Надявам се Вашингтон да повярва.
— Не се безпокой, и двамата с теб познаваме достатъчно добре адмирал Сандекър и знаем със сигурност, че той ще застане зад нас, независимо от последствията.
Гън извади носна кърпа от джоба си и попи потта от лицето и врата си.
— Е, какво искаш от мен от тук нататък?
— Да събереш доброволци. Да дойдат екипирани на кърмата в дванайсет на обяд. Ще им разясня мисията с няколко добре подбрани думи и потегляме.
Гън погледна часовника си.
— Сега е девет часа. Мога да ги събера веднага и след петнайсет минути ще бъдат в готовност да се гмурнат. Защо да чакаме три часа?
— Трябва ми време да поспя малко — усмихна се Пит. — Нямам намерение да задремя на осемнайсет-двайсет метра под повърхността.
— Идеята не е лоша — отвърна сериозно Гън. — Ти наистина изглеждаш като на сутринта след новогодишна нощ. — Той се обърна, за да си тръгне, но на вратата се спря. — Между другото, бъди така добър да свалиш на брега час по-скоро онази жена. Достатъчно ще има да се пека на огън, за да бъда обвинен още и в това, че държа плаващ бардак.
— Добре, но ще стане едва след като се върна от гмуркането. Много е важно дотогава тя да остане на борда, където някой да я държи под око.
— В такъв случай — заговори Гън с нападателен тон, — не ме дръж отново в неведение, ами ми кажи коя е тя.
— Ще повярваш ли, че е племенница на Фон Тил?
— О, не! — смая се Гън. — Само това ми липсваше!
— Не го взимай толкова навътре. Всичко ще бъде наред. Имаш думата ми.
— Дано! — въздъхна Гън. Той вдигна поглед нагоре и сви рамене в знак на отчаяние. — Защо точно аз, Господи!
После си тръгна.
Пит остана загледан през празната рамка на вратата в синята накъдрена морска повърхност. Радистът се беше навел над големия радиоапарат „Бендикс“ и предаваше съобщения, но Пит не го чуваше. Беше се вглъбил във вътрешната тишина на концентрацията и в тишината, която идваше от знойната жега и нейния спътник — влагата. Чувстваше тялото си сковано както от недоспиване, така и от прекалено мисловно напрежение. Нервите му бяха опънати като въжета на висящ мост; ако едно от тях се скъсаше, останалите щяха да го последват, докато цялата структура не рухнеше и останеше в забрава. Като комарджия, заложил последната си карта, той чувстваше как сърцето му бие лудо в гърдите от страха от неизвестното, стаен дълбоко в него.
— Извинете, майоре. — Ниският глас на радиста като че ли идваше от много далече. — Тези съобщения са за вас.
Пит не каза нищо, само протегна ръка да ги поеме.
— Онова от Мюнхен пристигна в шест часа. — Чернокожият говореше някак плахо и несигурно. — В седем дойдоха други две, от Берлин.