Средиземноморският храст

— Много хитро — обади се Пит усмихнат. — Да се използва товарът на Фон Тил за примамка на „акулите“.

— Не е трудно да се предугади — кимна инспекторът. — Всеки шеф или всяка организация от подземния свят, свързана с незаконен наркотрафик, ще се появят, за да посрещнат въпросната подводница — и той всмукна от лулата си и изпусна кълбо дим. — И Управлението за борба с наркотиците с огромно задоволство ще поеме ролята на домакин на това посрещане.

— При условие че откриете мястото на разтоварването — добави Пит.

— Ще го открием — увери го Закинтус. — „Куин“ няма да навлезе в Грейт Лейкс по-рано от три седмици. Това ни предоставя достатъчно време, за да претърсим всеки пристан, всеки хангар за лодки и яхтклуб, разположени досами бреговата ивица. Ще го направим, разбира се, съвсем дискретно, не е нужно да вдигаме олелия, та да подплашим играчите.

— Няма да е много лесно.

— Подценяваш Управлението — възрази леко обиден Закинтус. — Ние се оказахме специалисти в тези неща. Но за твое успокоение ще уточня, че няма да правим опити да открием точното място, а само района. И щом ни се удаде удобен случай, ще се втурнем натам.

Пит го погледна със сериозно лице.

— Поемате твърде голям риск.

— Изненадваш ме, майоре. Та нали ти сам ни подсказа посоката. Бих казал първата приемлива посока, която Интерпол и Управлението получават от двайсет години насам. Нима поставяш под съмнение собствените си заключения?

— Не — поклати глава Пит, — напълно съм сигурен в предположенията за подводницата.

— Тогава какво те безпокои?

— Мисля, че залагате всичко на една карта, като съсредоточавате усилията си направо в Чикаго.

— Какво по-добро място има за поставяне на капан?

Пит отвърна бавно и ясно:

— Сто и едно неща могат да се случат за времето от този момент до момента, когато на борда на „Куин Артемиша“ се качат митничарите. Ти сам каза, че три седмици са достатъчни да се претърси градското пристанище. Защо да насилваме нещата? Аз ви препоръчвам настоятелно да съберете повече факти, преди напълно да се подложите на риска.

Закинтус повдигна вежди.

— Какво си наумил?

Пит се облегна на пикапа. Боядисаната в синьо ламарина беше вече нагорещена. Той отправи отново поглед към морето. Набръчканото му лице под начупената му черна коса беше напрегнато. Той пое дълбоко уханния солен въздух на Егейско море и се наслади за миг на приятното усещане. После с неохота върна мислите си към суровата действителност и когато заговори, знаеше, че трябва да направи нещо.

— Зак, имам нужда от десет здрави-прави мъже и един стар морски вълк, който познава на пръсти водите край Тасос.

— Защо? — попита кратко инспекторът.