Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Нека да отговоря на това така: имаме хора от персонала, които аз самият не бих избрал за личен лекар.
— И какво всъщност става, когато някой лекар сгреши? — попита Харди.
— Две неща. Първо, забелязахте, че споменах вълшебното число „трийсет дни прекъсване на клиничната практика“. Вместо това човекът получава двайсет и девет дни. Следователно нямаме „805“, нали? Правилата се спазват, избягваме националната база данни.
— А има ли лекари от „Портола“ в тази база данни? — Джеф както винаги си гонеше темата. — Как мога да разбера?
— Не можете. — Гласът на Кенсинг беше твърд. — Обществеността няма достъп до нея по обясними причини. Макар че евентуалните работодатели имат. Във всеки случай, има и още един начин да се избегне докладването. И той вероятно се прилага по-често.
— И какъв е той? — попита Харди.
— Ами докладите „805“ се основават на колегиални заключения.
— От други лекари — вмъкна Елиът.
— Именно. А сред лекарите има едно разбиране, особено сега в „Портола“, че сме забъркани в тази каша всички заедно, така че е по-добре да се браним взаимно. Ако някой от колегите не взема правилните медицински решения, добре, може да се направи неофициална дискусия, да се спомене стандартът на медицинско обслужване, към който се стремим всички. Но ние сме подложени на непрекъснат финансов натиск. Всички работим страшно много, през цялото време, така че в крайна сметка не се топим един друг.
— Никога? — попита Харди.
— Може би при някое крещящо нарушение — имам предвид неизвиним, тежък, фатален пропуск — и то навярно повече от един път. Но ако нещата не са чак такива, няма да получите колегиални отзиви в „Портола“, които препоръчват „805“. В повечето болници в страната бих казал, че историята е горе-долу същата.
Елиът и Харди се спогледаха.
— А какво ще кажете за други причини за смъртта? Може би предизвикана нарочно?
Тук Кенсинг направи пауза.
— Какво имате предвид под „предизвикана нарочно“?
— Например да се изключи системата по-рано или нещо такова. — Харди се замисли, после допълни: — Може би нещо като този калий.
— Говорите за убийство, нали? — Отговор не последва. — Дали смятам, че нещо такова става в „Портола“?
— Смятате ли? — попита Харди.
— Само в най-параноидните си моменти.
Елиът се намеси в разговора.
— Често ли имате такива моменти, Ерик?
Чу се как Кенсинг въздъхна.
— Имаше още един пациент в интензивното отделение по същото време с Маркъм. Знаехте ли това?
— Мислех, че са били няколко — каза Харди.
— Така е. Имах предвид още един пациент, който почина.
— Кой беше това? — Всичките инстинкти на Харди му подсказваха, че беше напипал нещо и че това беше важна част от него.
— Казва се Джеймс Лектър. 71-годишен, никога не е пушил. Беше развил някои усложнения след сърдечна операция и го държахме на системи две седмици. Но имаше подобрение и се повлияваше от лечението. Признаците му на живот се подобряваха. Смятах да го преместя след няколко дни.
— А той почина? — попита Харди.
— Ами да. Не виждах никаква причина. Просто… край.
— Никога няма да разкрия източник — обяви Елиът. — Ще отнеса името ви в гроба си.
Харди не му обърна внимание.
— И освен този човек, Лектър — попита той, — колко други бихте изброили? Смъртни случаи, които не бихте могъл да си обясните?
— Всъщност, започнах да си водя сметка миналия ноември. Имам един малък бележник.
Изчакаха.
Той продължи:
— Смятах да се върна към тези случаи и да видя дали следват някакъв модел. И може би някак да ги махна от главата си.
Елиът го попита защо е започнал да си води бележки.
— Не знам точно. Сега, като ме попитахте, си мисля, че съм си събирал собствени амуниции за момента, когато най-после ще ме уволнят. Не съм си мислил, че някой убива пациенти нарочно, но губехме пациенти, с които това не би трябвало да се случва. Както онова момче Лопес, Джеф. Така че ако финансовата им политика започнеше да вреди на медицинското обслужване, исках да имам с какво да им отвърна. Общо взето, смятах, че тази болница се разпада и исках да запазя някои конкретни данни.
Този път мълчанието продължи доста дълго. Най-накрая Харди попита:
— Колко, Ерик?
— Ако не се брои вторникът — отвърна Кенсинг, — единайсет.
17
Какъвто и да бе специалитетът на деня в заведението на Лу Гърка, Харди нямаше апетит да го опита. Надяваше се да може само да си мушне главата през вратата и да огледа помещението, за да види дали вътре се намира Уес Фарел.