Бляскавият двор [bg]

– Чичо, казахме на момичетата, че могат да си отдъх­нат известно време, преди да започнат светския си сезон.

– Да, да, разбира се – отвърна Чарлс, като кимаше с глава. – Бедните ми скъпоценни камъни – разбира се, че трябва да се съвземете. Но пос­ле толкова ще се забавлявате, щом започне сезонът! С тържественото си преминаване само вкусихте за миг предстоящите наслади.

При тези думи Мира и аз се спогледахме. Чарлс ни се беше сторил напъл­но искрен. Може и да беше по-добросърдечен от брат си, но освен това очевидно беше и по-наивен относно бляскавия живот, кой­то водехме. Разбирах защо Джас­пър беше водещата сила в този бизнес.

– Това е мистрес Кълпепър – каза гос­по­жи­ца Брадли и кимна към жената със заострената брадичка. Ситуацията смътно ми заприлича на пристигането ми в Блу Спринг.

Мистрес Кълпепър ни огледа критично:

– Несъмнено много от вас мислят, че Новият свят е мяс­то с по-разпуснати нрави, където ще бъдете оставени без контрол. Но не и докато аз отговарям за тази къща. Ще следвате всички правила, кои­то налагам, и ще се придържате към всяка подробност. Няма да търпя неуместно или грубо поведение под покрива си.

Зяпнах. Нима не беше видяла процесията край кейовете? Наистина ли мислеше, че ние бяхме онези, кои­то можеше да покажат грубо държание?

Двамата Торн и няколко от наетите мъже бяха настанени в едно крило на долния етаж. Нашите стаи бяха на горните етажи. При обичайни обстоятелства щяхме да сме настанени по три или четири в стая, но след като броят ни бе намалял, щяха да ни разпределят по двойки. Бях признателна, че щях да съм насаме с Мира, но това служеше само като поредното болезнено напомняне за съдбата на Тамзин.

– Преоблечете се и си починете – каза ни Чарлс весело. – Скоро ще вечеряме, а пос­ле ще ви помогнем да се подготвите за настъпващия светски сезон. Тогава, скъпоценности мои, ще започне истинското забавление.