Бляскавият двор [bg]

Веднага след като двамата Торн го изпратиха да си върви, Джас­пър дръпна Сед­рик в личния им кабинет и затвори вратата. Ние, останалите, се оттеглихме в отделеното за нас крило, където веднага бях връхлетяна от въпроси и коментари. Нямах отговори, а от бъбренето скоро ме заболя главата. Беше истинско облекчение, когато успях да се затворя в стаята си с Мира. Тя ми се усмихна лукаво.

– Е – каза. – Това безспорно беше вълнуващ обрат на деня.

Изтегнах се на леглото си, все още замаяна.

– Меко казано.

– Какво ще правиш? – попита тя.

– Не мисля, че мога да направя каквото и да е. Двамата Торн ще решат.

Тя седна до мен.

– Ако слезеш долу още сега и кажеш, че си готова да приемеш сделката, няма да има възражения. Дори от страна на Сед­рик.

Изправих се:

– Мислиш ли, че би трябвало да го направя?

– Важното не е какво мисля аз. Но знам, че си се прицелила високо. А това е най-високото, до кое­то можеш да стигнеш.

– Със сигурност ще се отрази доб­ре на бъдещето ми. Искам да кажа, нали точно затова сме тук. – Макар че не бяхме длъжни да приемем предложението на този, дал най-висока цена, мъж, кой­то предлагаше голяма сума пари, като цяло намекваше, че разполага с нужните средства, за да подсигури щедро съпругата си. Това предоставяше на двамата Торн по-висока комисионна, а освен това увеличаваше парите за издръж­ката на съпругата. – Макар че... беше малко безочливо да пристигне тук по този начин и да иска да купи „най-добрата“ моментално.

Мира се засмя:

– Със сигурност беше – макар че дори той, изглежда, си даваше сметка за това. В постъпката му имаше безсрамен и неприкрит чар. Поне не беше един от онези, кои­то питат дали може да купят „сирминиканката“ с отстъпка.

Стиснах ръката ѝ. Бяхме чували това предложение много пъти.

– Беше мило, че сякаш се интересуваше повече от личността, отколкото от външността ми.

– Вече те е виждал. Няма нужда да се безпокои за външността ти.

– Но ти нямаше да приемеш сделката. Все още искаш да откупиш договора си.

Тя сви рамене:

– Казах ти, не става дума за това какво мисля. Но не, ще постъпя, както каза Сед­рик, и ще видя останалите си варианти. Все още можеш да го избереш по-късно.

– Тамзин щеше да приеме сделката – отбелязах печално.

– Тамзин щеше да повика свещеник и да предложи да се омъжи за него моментално –каза Мира.

Сърцето ми се сви:

– Тамзин трябваше да е тази, коя­то получава предложението. Тя трябваше да е диамантът.