Бляскавият двор [bg]

Отново се загледах в големите и извисяващи се дървета, все още незасегнати от колонистите, кои­то от години ги изсичаха за дървен материал и освобождаваха площи за обработваема земя. От толкова близо сега забелязах някои от постройките на града. Неволно се почувст­вах запленена въпреки желанието си да остана безразлична. Тук се долавяше съвсем друго усещане в сравнение с Осф­ро. Там, в столицата на Осфрид, всичко бе старо. Вековни каменни замъци и църкви бележеха хоризонта, заобиколени от построени преди години дървени къщи и магазини, кои­то понякога бяха подсилени с камъни или тухли. Разбира се, непрекъснато имаше ново строителство и обновления, но като цяло Осфрид излъчваше атмосфера на солидност и изискана старинност.

Кейп Триумф беше... нов. Почти никоя от постройките не притежаваше онова старинно излъчване. Повечето бяха построени от дърво, светлият цвят на тънките летви показваше колко са нови. Голяма част все още се строяха, тъй като Кейп Триумф се разраст­ваше по големина и значимост. Никоя от сградите, дори някоя от старите, не беше осо­бе­но висока. Тук нямаше замъци, кои­то да напомнят за отминали векове. Най-голямата постройка, коя­то забелязах, беше форт далече нататък върху един хълм и той също беше изграден главно от прясно отсечени дървени греди. Липсата на камък, отсъствието на овехтели стени... придаваше на всичко усещане за младост. При такава новост и нестабилност изглеждаше, сякаш този град се бори ожесто­чено за оцеляването си.

На кейовете се беше събрала тълпа, в по-голямата си част състояща се от мъже. Тези докове също създаваха чувството за нещо младо и ново, макар че в някои отношения бяха същите като в пристанищата на Осфрид. Водата се плискаше по дървените стълбове, затъмнена от сивото небе над нас. Въздухът беше изпълнен с миризмата на изхвърлени на брега риба и боклуци.

Моряците привързаха кораба ни към кея и хвърлиха много усилия да го пристегнат здраво, преди да ни пуснат да слезем. Дотогава тълпата бе станала още по-голяма. Видях мъже, облечени в елегантни дрехи, кои­то като нищо можеха да са истински кандидати за женитба, редящи се заедно с онези в обикновени дрехи, прос­то дошли да видят зрелището. Всичките носеха тежки плащове, за да се предпазят от лошото време, и ги гледах завистливо, докато ме прерязваше студен вятър.

Група снажни мъже с пушки се качи на палубата и Джас­пър отиде да я посрещне. От малкото, кое­то чух от разговора, разбрах, че това са мъже, наети от него да ни преведат благополучно през пристанището. Макар че бях свикнала да бъда придружавана в Осф­ро, видът на този взвод от шумни мъже ме накара да проумея в какъв различен свят се намирахме. Бях си мечтала за вълнението и приключенията в Адория, но това все пак беше опасно и неопитомено мяс­то.