Краят на дъгата [bg]

Наистина, навсякъде около тях беше пълно с книги. Дори когато погледнеше надолу, Робърт виждаше безкрайни лавици там, където стълбите се спускаха в мрака. Ако се вгледаше по-внимателно, буквите на кориците започваха леко да светят. Книгите изглеждаха като призраците на това, което наскоро бе унищожено.

И издаваха звуци, ръмжене, съскане, шепот. Някои дори бяха оковани с вериги.

— Вижте „Капиталът“ ей там — каза Ривера.

Робърт погледна. Един от томовете дърпаше яростно тежките вериги, с които бе окован.

— Да, Опасното знание жадува да излезе на свобода.

Някои от книгите вероятно бяха със система за реално усещане. В едно разклонение студентите трупаха книги на купчина. След това се дръпнаха и загледаха как текстовете се сливат в оргия от шумолящи страници.

— Това ли е библиографски синтез?

Ривера проследи погледа му.

— Да. Започна като нещо, което да представи Глобалния проект на обществеността. Показваме книгите като почти живи същества, които омагьосват читателя и му служат. Тери Пратчет и Иржи Хачек си играят с тази тема от години, но досега не я оценявахме достатъчно. Разполагаме с най-добрите вярващи кръгове на Хачек, които ни помагат сега. Всичко тук е точно копие на историите му. Според повечето потребители това е по-добро от стандартния софтуер.

Уини се обърна към тях. Беше се отдалечил доста и образът му изглеждаше смален. Той махна с отвращение.

— Това е предателство, Карлос. Уж вие библиотекарите не одобрявахте разкъсването, а виж какво направихте. Тези деца ще изгубят уважение към перманентно записаната човешка история.

Томи Паркър се обади весело зад гърба на Робърт:

— Уини, децата вече са загубили уважение към всичко.

— Съжалявам, декан Блънт. — Ривера сведе поглед. — Разкъсването е лошо, а не дигитализирането. За първи път студентите ни разполагат с модерен достъп до знанията от предното хилядолетие. И не само тук. Библиотеката е достъпна и по мрежата, естествено без реалистичните усещания. Хуертас дори ще позволи ограничен достъп по време на монопола. Това е само първично сканиране, а вече имаме повече посещения за седмицата, отколкото за четири години. И то предимно от факултета!

— Лицемерни копелета — каза Уини.

Робърт погледна към студентите. „Сексът“ между книгите беше приключил и сега те се носеха над главите на младежите, а страниците пееха за други непотърсени томове. „Оживяла метафора.“

Тръгнаха обратно към служебните помещения. Оказа се, че са малко по-далече, отколкото си мислеше Робърт. Явно криволичещите проходи ги бяха прекарали покрай центъра на четвъртия етаж.

Накрая се озоваха пред високата осем стъпки врата. След всичко видяно резбованото дърво изглеждаше обикновено и непретенциозно.