Градът на нощната страна [bg]

Случаят беше приключен, поне доколкото зависеше от мен. Седнах на бюрото в офиса и прегледах отново записките и бележките си, за да проверя дали не съм пропуснала нещо. Не виждах какво. Договорът ми беше да накарам новия собственик да преустанови преследването на бездомниците и това бе изпълнено, съгласно официалното споразумение с Накада. В добавка си бях поставила задачата да разбера какво става и каква е целта и с това вече бях наясно. Орхид и Ригмус бяха направили опит да ме убият, но аз бях взела мерки да не повтарят.

Като че ли всичко беше наред. Заех се да чистя информацията от активната памет.

После компютърът изписука, натиснах едно копче и на екрана се появи лицето на Мишима.

— Здравей, Хсинг.

— Здрасти, Мишима — отвърнах.

— Е, как мина?

— Кое как мина?

— Срещата със Саюри Накада.

Не ми беше особено приятно, че ме пита за това. Вече имах известни колебания относно партньорството с него. Винаги съм работила сама, по свой начин и със собствено темпо, и да имам партньор, с когото непрестанно да се съобразявам, ми се струваше твърде голямо предизвикателство. Изглеждаше примамливо, докато лежах в болницата с нови очи и нова, гладка като на бебе кожа и се чувствах безпомощна и уязвима при мисълта как ще се изправя срещу злодея Орхид, но вече не беше така.

Все още му бях благодарна заради горилите, да не говорим за болничните разходи, но не ми харесваше, че ме разпитва за лично мои си неща.

— Добре мина — отвърнах, като се постарах да прикрия недоволството си.

— Какво получи?

— Какво искаш да кажеш?

— Какво получи от Накада? Колко ще ти плати, за да си мълчиш?

— Нищо няма да ми плати — отвърнах. — Съгласи се само да остави бездомниците на мира.

Той се втренчи в мен. После каза:

— Виж какво. Не ми се ще да започнем да се караме още отначало. Дай да избягваме противоречията, доколкото ни е по силите. Но и да не крием нищо един от друг, съгласна?

— Разбира се — отвърнах. — Лично аз не крия нищо.

— О, стига, Хсинг. Отишла си там с цялата информация за тази измама, с всичко, което е необходимо, за да докажеш на дъртия Накада, че внучката му е кръгла идиотка, и се връщаш без пукнат грош. И очакваш да ти повярвам?

Беше мой ред да го изгледам втренчено.

— Добре, Мишима. Защо не ми кажеш как според теб е минало?

Той ме изгледа така, сякаш току-що съм му предложила да купя новороденото му отроче на обидно ниска цена.

— Ами хубаво — рече. — Отишла си при Накада и си ѝ казала, че е била измамена, че Орхид, Ригмус и Лий са ѝ скроили номер, след който ще изглежда пълна тъпачка. Предполагам, че тя самата го е подозирала от известно време — в края на краищата всичко това е твърде хубаво, за да е истина. Подхвърлила си, че навярно дядо ѝ ще се заинтересува какво прави милата внучка с парите му. Може би дори си намекнала, че ще му кажеш, ако възникне необходимост. Тя е доловила намека и е попитала колко ще струва да не възниква подобна необходимост и после сте преминали към пазарната част на разговора. Едва ли е дала много, защото е стисната, но половината от полученото е мое, Хсинг. Е, каква е сумата?