Градът на нощната страна [bg]

Оставих го да лежи на пода и прекрачих отпуснатото му тяло. Видях, че помръдва, но не беше в съзнание и червата му продължаваха да клокочат оглушително. Стана ми смешно.

След мен го пое жената: седна на гърдите му и опря разгънатите си нокти в насинената му от удари шия. Киборгът вече беше отворил вратата на спалнята.

Първото помещение беше празно — в средата висеше двойно антигравно легло с разхвърляни завивки. В единия ъгъл имаше автоматичен гардероб. Нищо друго.

Орхид беше във второто помещение. Беше боядисано в златисто и червено — изглежда, малкото останали пари бяха спестени за него. На стените имаше холограми, живи еротични картини от четирите страни, но не позволих да ме разсеят. Можех да различавам холограмите от реалността и веднага видях Орхид.

Беше в леглото, със смъкнати гащи и жена в обятията, и заради екраниращото поле дори не ни бе чул. Изтичах и го сграбчих, преди да ни е видял.

Беше твърде изненадан, за да се съпротивлява. Когато отвори уста да протестира, наврях в нея дулото на пистолета и включих захранването.

Усетих как пистолетът се пробужда. Орхид също видя контролния индикатор първо да светва в червено, а после в зелено.

Жената понечи да изкрещи, но двете горили я дръпнаха настрани и този с кучешките зъби я притисна в ъгъла, докато аз разговарях с г’ Орхид. Позволи ида оправи разчорлените си коси и смачканите си дрехи, които не скриваха почти нищо, но не свали пистолета от шията ѝ.

Киборгът зае позиция при входа на апартамента, откъдето имаше най-добра видимост.

— А сега, г’ Поли Орхид — казах, — трябва да изясним някои неща.

Той не отговори. Нямаше и как, с пистолет в гърлото. Очите му обаче се разшириха и струва ми се едва сега, когато чу гласа ми, ме позна. Бях доста променена с едва наболия мъх по главата и веждите и измършавялото си лице.

Пък и нали ме смяташе за мъртва.

— Първо — продължих, — зная защо се опита да ме убиеш. Известна ми е цялата ви измама, включваща Саюри Накада. Зная, че сте искали да ми попречите да ѝ разкрия гадните ви машинации. Но ти прецака нещата, глупако. Не ми влизаше в работата, нито дължа нещо на Накада. Нямаше да си мръдна и пръста, но ти ме предизвика, като ме захвърли на дневната страна. Тогава нещата станаха лични. — Наместих пистолета така, че да чуе бръмченето на механизма, докато компенсираше движението ми. Оръжия от този тип, предназначени за планети с висока гравитация, не разполагат със заглушител — просто няма място за него, но пък това само подсилва сплашващия им ефект.

Той изхърка нещо, но аз още не бях свършила.

— Предполагам, че вероятно всичко в тази стая се записва. Сигурно се надяваш да ме обвиниш в нахлуване с взлом и заплаха с оръжие. Може и да имаш право. Само че аз смятам да те обвиня в отвличане и опит за убийство, дори да не разкривам пред Накада гнусния ви план. Наистина ли мислеше, че не съм взела никакви предпазни мерки? Имам ви на запис двамата с Бобо, как ме качвате на таксито и го изпращате на дневната страна, отвъд кратерната стена. Имам и свидетел, който ви е наблюдавал с шпионираща камера. Няма дори да споменавам, че разполагам с тези доказателства в главата си и в самото такси. Всичко е записано на места, до които не можеш да се добереш.