Градът на нощната страна [bg]

— Това оня с хромираното лице ли е?

Той кимна.

— Знаеш ли, може да са ни чули, но да са решили, че няма смисъл да ти казват. Предположили са, че това си е наша работа.

— Не ми ги пробутвай тия — изръмжа Мишима. — Тия типове работят за мен, нали така. Не били чули нищо! Хайде де!

— Какво толкова? Нали ти казах какво стана.

— Ами кажи ми още веднъж, но дай и подробности.

Кимнах.

— Добре, съгласна. Но недей да си роб на собствените си предположения. Казах на Накада, че планът е пълна измислица. Тя не ми повярва. Така е, каквото и да си мислиш. Не повярва на нито думичка, помисли си, че всъщност аз се опитвам да я измамя, да ѝ измъкна сделката. Онези здравата са я подковали.

— О, я стига! Не може да е чак толкова тъпа.

— Истина е. Кълна се. Ще ти го пусна по жицата и ще се закълна. Подложи ме на тест за лъжа, ако искаш. Тя просто не ми повярва.

— Хсинг, никой не е толкова тъп! — настоя той.

— Някога срещал ли си се с Накада? — попитах. — Тя не е тъпа. Просто е свикнала да вярва в това, което ѝ е изгодно. Някой ѝ казва, че ще спре изгрева и че от това тя ще направи куп пари, и тя го приема, без дори да се замисли.

— Това е безумие!

Свих рамене.

Не беше чак такова безумие. Двамата с него бяхме от Епиметей, само дето аз имах по-развинтено въображение. Понякога си мечтаех, че зората няма да пукне, но за него това бе неизбежно. Бе живял с тази мисъл цял живот. Идеята да се спре въртенето на планетата му се струваше глупост, като тази да изключиш гравитацията. Не можеше дори да си представи, че Накада вижда нещата различно. Че за нея градовете са нещо постоянно и че мисълта, че този тук някой ден ще пусне кепенците и ще умре, е анатема.

Истината лежеше някъде по средата, сигурна бях. С време, с много пари и с много компетентни хора вероятно Нощният град би могъл да бъде спасен — но не си заслужаваше цената. Това щеше да е един от най-великите инженерни проекти на всички времена, сравним с тераформирането на Венера, само дето накрая щеше да спечели един-единствен град, а не цяла планета. Лоша инвестиция — макар и напълно възможна.

— Вярвай, каквото си щеш — рекох. — Но Накада не мисли, че това е фалшификация. Все още държи информацията да не се разпространява и дори сключихме споразумение — аз ще пазя тайна, а тя ще остави бездомниците на спокойствие. Това е всичко. Само това поисках.

Той отново ме погледна невярващо.

— Хсинг — рече. — Май ще взема да ти повярвам. Но ако е истина, тогава ще попитам — какво, за Бога, не ти е наред, че не използва подобна възможност?

— Не работя по този начин — отвърнах. После прекъснах връзката.

Почти очаквах да се обади отново, но той не го направи. Поне не се наложи да продължавам с обясненията.

За мен всичко беше съвсем ясно. Аз съм детектив. Задачата ми е да откривам разни неща. Продавам на хората информация. Мълча, когато ми платят за това.