![Градът на нощната страна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/8/gradt-na-noshchnata-strana-bg-download.jpg)
Градът на нощната страна [bg]
- Автор: Уотт-Эванс Лоуренс
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-869-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градът на нощната страна [bg]». Краткое содержание книги:
— Ето, видя ли? Не боли чак толкова. Има още една малка подробност обаче, но ще стигнем до нея след минутка. Първо искам да видя как изпълняваш обещанията си. — Посочих му близкия екран. — Действай.
Той се подчини. Струва ми се, че му бях взела страха, защото не направи никакъв опит да хитрува и свърши всичко както трябва. В договора не се споменаваха причини — само, че Поли Орхид и останалите заинтересувани страни преустановяват събирането на наеми в еди-кой си район на града, между Западния край и Стената, по споразумение с гореспоменатата Карлайл Хсинг и така нататък. И че нарушаването на договора ще бъде наказвано с цялата строгост на закона: а в Нощния град, където икономиката се основава главно на доходите на казината, това означаваше много.
Горилата с кучешките зъби довлече Ригмус в спалнята и го накара да постави отпечатък под документа.
След това Орхид се обади в ЕИПИ и предаде съобщението ми на доктор Лий.
— Тя говори сериозно — допълни в заключение.
Лий изглеждаше объркан, но преглътна, усмихна се и се съгласи, после на свой ред прати потвърждение чрез компютъра. Всеки от останалите петима последва примера му. Този път никой не се опита да ме разубеждава.
След като приключихме с това, се върнах към прекъснатия преди малко разговор.
— И така, Орхид, остана една малка подробност и двамата с тази мила женица можете да се върнете към каквото правехте одеве, ако не съм ви развалила кефа безвъзвратно.
Жената издаде някакъв звук, но аз ней обърнах внимание. Не ѝ влизаше в работата. Горилата със зъбите продължаваше да я държи на прицел и това ми беше достатъчно. Не знаех нищо за нея, което не значеше, че не носи скрито оръжие и че не би го използвала при първа възможност. Съмнявах се обаче да е чак толкова глупава, пък и работата ѝ беше в съвсем друга сфера, без никакво съмнение, след като я открих в едно легло с мазник като Поли Орхид. Рокличката ѝ беше в успокояващ зелен цвят, който обаче хич не си пасваше с цветовете на стаята и караше холограмите да търсят подходящо съчетание с порядъчна доза разголена плът.
— Слушам те, Хсинг — подкани ме малко раздразнено Орхид. Изглежда, бе повъзвърнал изгубеното си самообладание. — Какво още ще искаш?
— Да ми уредиш среща със Саюри Накада. Искам да разговарям с нея.
Той се ококори, но нямаше голям избор. Посегна към компютъра и се обади.
19.
Не зная защо държах да се срещна с Накада лично, но тази муха ми беше влязла в главата. Изглежда, по някаква причина го смятах за важно.
Срещата се състоя на неутрална територия. Уговорихме се за една малка закусвалня на Втора, в средата на Надкапана. Седях там и чаках под зорката охрана на горилите на Мишима, които се спотайваха по краищата на помещението. Накада пристигна със собствена горила и цял рояк антиграви за антураж.
Не ме позна, докато не я повиках.
— Г’ Накада! Насам!
Тя се приближи и ме изгледа отвисоко.
— Какво е станало с косата ти, по дяволите?
— Дълга история — отвърнах. — Няма да ви е интересна.
Тя повдигна рамене и седна.
Посочих горилата, едър мъж с лъскава черна кожа, която можеше и да е броня и в такъв случай бе по-високо качество от тази на хората на Мишима.
— Този трябва ли ни?
Тя го погледна през рамо, после му махна с ръка. Горилата излезе — и без това заради него не оставаше празно пространство в закусвалнята.
Повечето антиграви го последваха — остана само един, със златист капак, очевидно предназначен за много неща, но реших да не съм чак толкова придирчива. В края на краищата дори да го пропъдеше, Накада пак щеше да е натъпкана с импланти чак до костния мозък, а не можех да я помоля да ги остави отвън.
Донесоха ми поръчания чай със сладкиш и аз я попитах дали ще иска нещо. Тя поклати глава.
— Всичко, което искам, е да ми обясниш защо ме накара да идвам тук?
Не знаех точния отговор.
— Как върви проектът? — попитах.
Тя ме погледна намръщено.
— Проектът?
— Да, проектът. Нали се сещате, този, дето ще ви направи богата.
Очевидно насоката на разговора не ѝ харесваше, но го премълча.
— Зле — отвърна. — Имат проблеми с картографирането на подземния район. Всичко ще се забави.
Кимнах съчувствено и казах:
— Жалко. Помните ли, че ми обещахте да ме информирате, когато бъде готово?
— Помня.
Играех на налучкване, опитвах се да уцеля верния път. Не бях сигурна какво правя, защо съм тук, нито защо присъства Накада. Знаех само, че трябва да разговарям с нея, и ето, че се срещнахме.
Очевидният въпрос бе дали да ѝ кажа, че я мамят. Очевидният отговор бе — да. И наистина, защо да не ѝ кажа? Не дължах на Орхид и Лий нищо.