Градът на нощната страна [bg]

— О, стига, Карли. Не на мене тия. Бях при теб в болницата, когато той дойде. Парите за лечението са негови, зная.

— Хубаво де. Кой го е арестувал? Какви са обвиненията?

— Охраната на „Ню Йорк“ го е прибрала за съмнения в измама. При задържането е оказал съпротива и един киборг му е строшил ченето. Държат го в изолирана килия. Искали да му изтрият паметта и всички файлове в компютъра за последните десет дни.

Това следваше да се очаква. Големите батковци винаги пипат здраво и играят на сигурно. Какво пък, можех да го преживея. Не ми харесваше, но не беше и най-страшното на света. Само щеше да опрости нещата.

— Карли — продължи ’Чан. — Какво всъщност става? Това твоя работа ли е?

Поклатих глава.

— Дори да е така, по-добре да нямаш нищо общо.

— Права си — съгласи се той.

— Естествено. — Хрумна ми нещо друго. — Ей, а ти как чу за това?

— Работя в „Гинза“. Държим постоянна връзка с „Ню Йорк“.

— Аха. — Не знаех какво повече да кажа. ’Чан продължаваше да ме гледа от екрана. — Е, благодаря, че се обади — подхвърлих.

— Няма защо. Карли, да не би да си загазила? Мога ли да ти помогна с нещо?

— Не — отвърнах. — Но ти благодаря все пак.

Не бях съвсем сигурна. В нищо не бях сигурна.

Саюри Накада бе премахнала една заплаха, и то доста професионално — оставах аз и хората на Мишима. Щом се бе отървала от един от враговете си, какво ѝ пречеше да продължи и с останалите?

Наистина ли исках да я оставя да изкупи Нощния град за джобни пари? Да позволя на онези самозабравили се мозъци в ЕИПИ да си направят експеримент с града — въпреки обещанията им? Можех ли да съм сигурна, че Орхид и Ригмус няма да повторят опита си да ме премахнат, без да ги е грижа какво има във ВСС файловете?

Исках ли да продължавам да живея в Нощния град, в моя жалък малък офис, да работя за по двеста кредита на случай, да вися в „Луи“, защото нямам пари за по-добра кръчма, забравена от приятелите си в Капана и потъналия в перманентен сън мой баща в Подкапана — да кисна тук и да чакам слънцето, както се пее в онази стара песен на „Дорс“?

Всичко това ми бе омръзнало до болка. От много време живеех с мисълта, че един ден ще напусна Епиметей, и изглежда, този момент бе настъпил. Все още бих могла да се спася. Нямах достатъчно средства, но се досещах как може да стане.

Не исках да прибягвам до изнудване — Големия Джим Мишима със счупената челюст, за да не може да приказва, беше живо доказателство защо това не бива да се прави. Не можех да отида и при ченгетата. Но имах подходяща за продан информация и знаех на кого да я предложа. Мишима ми бе подсказал.

Наложи се да поработя малко над компютъра — изтеглих някои неща обратно в активната памет, сетне ги прехвърлих в бележника, когато приключих и с това, пуснах най-добрата си програма да свърши една друга работа.

Накрая изтрих всичко в системата, чак до досадните програми на съдържателя за поддръжката на офиса. Не смятах повече да се връщам тук, каквото и да се случи.

Повиках такси и слязох да го чакам на улицата. Не забравих да взема раничката с пистолета.