Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Замръзване [bg]
Замръзване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Замръзване [bg]

Электронная книга - «Замръзване [bg]». Краткое содержание книги:

„Жесток и динамичен трилър, който прилича на кръстоска между „Кръстникът“ и романите за Ханибал Лектър“. Пъблишърс Уикли
„Действието в „Замръзване“ препуска като попарено куче. Не пропускайте точно този роман“. Джо Р. Лансдейл
„Ах, каква кулминация… Курц ще стане любим герой на всички почитатели на черния роман. Къркъс Ривюс
„Реймънд Чандлър би изпил едно уиски със Симънс. Особено ако Джо Курц е на бара“. Кийт Аблоу
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 97
Перейти на страницу:

Сестрата беше застанала между Хансън и спящото момиче.

— Джо Курц ли? Всъщност нищо. Никога не съм го срещала.

— Значи не сте се чували с Арлен през последните няколко дни?

— Не.

Хансън дари жената за последен път с най-очарователната си усмивка.

— Бяхте ми от голяма помощ, госпожо Димарко. Тревожим се за снаха ви, затова се опитваме да я открием. Ако се свърже с вас, моля ви, обадете ми се веднага. Ето ви визитката ми.

Гейл Димарко взе картончето и веднага го прибра в джоба си, сякаш беше заразено.

Хансън слезе с асансьора до регистратурата, размени си няколко думи със сестрата там и отново използва асансьора до подземния паркинг. Беше научил няколко неща. Първо, Арлен се беше обадила на Гейл, но вероятно не ѝ беше споменала за Фриърс и случващото се. Сестрата знаеше достатъчно, за да не се тревожи за безопасността на снаха си. Второ, Гейл почти със сигурност беше наясно къде се крие Арлен. Вероятно и Курц. Трето, шансовете бяха доста добри Арлен, шефът ѝ и дори Фриърс да са се покрили в дома на сестра Димарко на „Колвин авеню“. И последно, навярно най-важно, Хансън беше разпознал името на гривната на момичето — Рейчъл Рафърти. Повечето хора нямаше да направят връзката, но паметта на Джеймс Б. Хансън бе почти толкова перфектна, колкото фотографска памет. Той си спомни информацията в досието на Джо Курц за бившата му партньорка в детективската им фирма, Саманта Филдинг, която имаше дъщеря — Рейчъл — на две години, когато госпожица Филдинг беше убита. По-късно детето бе осиновено от бившия съпруг на Филдинг — Доналд Рафърти. Сестрата на регистратура, подканена от значката на Хансън, го запозна с подробностите около катастрофата на семейство Рафърти, причинена от поледица на магистрала „Кенсингтън“. Доналд Рафърти се възстановяваше добре, но беше заподозрян в сексуално насилване на дъщеря си. Разследването понастоящем беше замразено, докато момичето се възстановеше или умреше.

Хансън се усмихна. Обичаше такива сложни взаимоотношения. Още повече обичаше да има козове срещу хората, а това ранено дете можеше да се окаже точно такъв коз.

* * *

Курц и Анджелина тъкмо тръгнаха от къщата на Хансън в Тонауанда, когато мобилният на Джо иззвъня. Беше Арлен.

— Гейл току-що ми се обади от болницата.

— Каза ли ѝ, че всички сте отседнали у тях?

— Уведомих я по-рано тази сутрин. Тя ми звънна преди малко от стаята на Рейчъл в интензивното. Приятелката ѝ от регистратурата ѝ се обадила, за да ѝ каже, че някакво цивилно ченге я търси. Гейл говореше с мен по телефона, когато онзи отиде при нея, и остави линията отворена, докато разговаряха… беше Милуърт. Хансън. Той дори звучеше като луд, Джо. И опасен.

— Какво му каза Гейл?

— Нищо. Абсолютно нищо.

Курц се съмняваше. Дори с титаниевия куфар, който беше пълен с уличаващи доказателства, сега не беше времето да подценява това създание, което познаваха като Джеймс Б. Хансън.

— Ти, Пруно и Фриърс трябва да се махнете оттам — нареди Курц.

— Ще тръгнем веднага. Ще взема комбито.

— Недей. — Той провери къде се намират в момента. Анджелина беше избрала магистрала „Янгман“, по която да стигнат до града, и линкълнът наближаваше изхода за „Колвин Булевард“. — Завий тук — изкрещя на спътницата си той.

Анджелина го изгледа гневно, но хвърли поглед на титаниевия куфар и зави по рампата към „Колвин Булевард“.

— Ще дойдем след десет минути — каза Курц на Арлен. — Дори след по-малко.

* * *

Хансън излезе от болницата и личният му мобилен телефон иззвъня.

— Тъкмо дойдохме до къщата на Димарко на „Колвин“ — съобщи Брубейкър. — Един черен линкълн току-що отби на алеята — или е колата на Димарко, или на другия живущ в двуетажната къща, не можем да видим от толкова далеч. Почакайте малко, отново излиза… колата идва към нас… кара някаква жена, но не е секретарката на Курц. Имаше още някой на предната седалка, но двамата с Майърс не можахме да го видим заради отражението на светлината, а отзад не се вижда нищо заради проклетите затъмнени стъкла… извинете ме за езика, капитане. Какво искате да направим — да наблюдаваме къщата или да последваме линкълна?

— Видяхте ли някой да се качва в колата от дома на Димарко?

— Не, сър. Но трябва да отбележа, че нямаме видимост към страничната врата от мястото, на което сме спрели. Някой може да се е качил през това време. Линкълнът остана на алеята около десет секунди. Но като че ли просто обръщаше.

— Комбито на алеята ли е?

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)