Замръзване [bg]

Хансън вдигна глока и опря дулото му в слепоочието на детектив Брубейкър. За по-голям ефект свали предпазителя му.

— Слушаш ли ме внимателно?

Брубейкър кимна много бавно.

— Колко ти плати Малкия Скаг Фарино, за да пипнеш Курц, детектив Брубейкър?

— Пет хиляди, за да го арестувам и да го вкарам в системата. Още пет, когато някой му свети маслото в окръжния.

— И? — прикани го Хансън.

— Петнадесет хилядарки, ако го убия аз.

— От колко време си на заплата при Фарино, детектив Брубейкър?

— От декември. Откакто Джими беше убит.

Хансън се наведе по-близо до него.

— Продал си значката си за пет хиляди долара, детектив. Тази ситуация — с Фриърс и Курц — струва сто пъти повече. За теб, за Майърс, за мен.

Брубейкър завъртя очи към Хансън.

— Половин милион долара? Общо?

— На човек — отвърна капитанът.

Ченгето облиза устни.

— Значи става въпрос за наркотици? За фамилията Гонзага?

Хансън не отрече нищо.

— Ще ми помогнеш ли, детектив? Или ще продължиш да задаваш обидни въпроси?

— Ще ви помогна, капитане.

Хансън свали глока си.

— А Томи Майърс?

— Какво за него… сър?

— Може ли да му се има доверие?

На лицето на Брубейкър се появи пресметливо изражение.

— Томи получава заплата единствено от полицията, капитане. Но прави каквото му кажа. Ще си държа устата затворена.

Хансън забеляза лукавия блясък в очите на ченгето и осъзна, че то вече планираше как да елиминира Томи Майърс от неговия дял, след като работата беше свършена. Половината от милион и половина бяха седемстотин и петдесет хиляди долара за детектив Фредерик Брубейкър. На Хансън не му пукаше — нямаше никакви пари от наркотици, въобще нямаше пари — но го устройваше ченгето да вярва, че има.

Телефонът на капитана иззвъня.

— Изгубих ги в централната част на щатската магистрала — съобщи Майърс. Беше се задъхал. — Но имам информация за номера. Колата е на Байрън Фарино от Орчард Парк.

Хансън се усмихна. Старият дон беше мъртъв, а имението му в Орчард Парк затворено, но очевидно някой от семейството продължаваше да използва колата. Майърс каза, че шофирала някаква жена. Дъщерята, която се беше върнала от Италия? Анджелина?

— Добре — отвърна капитанът. — Къде си?

— В центъра, близо до Ейч Ес Би Си Арена.

— Върви до „Марина Тауър“ и си намери място, от което да наблюдаваш изхода на подземния паркинг.

— Там е пентхаусът на онази кучка от фамилията Фарино, нали? — попита Майърс. — Извинете ме за ругатнята, капитане. Да не би да смятате, че този Фриърс и другите са там?

— Така мисля. Не отделяй поглед от целта, детектив. След малко ще дойда при теб да поговорим. — Той прекрати разговора и сподели с другото ченге какво е казал колегата му.

Брубейкър беше застанал до предния прозорец на къщата и гледаше как снегът натрупва на малката тераса. Явно не изпитваше лоши чувства, след като 9-милиметровият пистолет беше насочен в главата му.