Замръзване [bg]

— Къде е Пруно? — попита Курц и се обърна на предната седалка, за да погледне двамата пътници на задната. Когато влязоха в алеята, само Арлен и Джон Уелингтън Фриърс прибягаха до линкълна и се качиха в него.

— Тръгна си рано тази сутрин — отговори секретарката. — Призори. Облечен в карирания си костюм. Каза, че ще се скрие пред очите на всички. Смятам, че ще отиде на хотел или нещо подобно, докато всичко свърши.

— Пруно да отиде в хотел? — На Курц му беше трудно да си го представи. — Има ли някакви пари в себе си?

— Да — отвърна Фриърс.

— Един понтиак ни следва — отбеляза Анджелина.

Курц се обърна напред и погледна огледалото за обратно виждане.

— Откъде се появи?

— Беше паркиран през две къщи от мястото, от което взехме тези двамата. Доста бърза, за да ни настигне.

— Възможно е да е съвпадение — каза цигуларят на задната седалка и погледна през страничния прозорец на линкълна.

Курц и Анджелина се спогледаха. Очевидно никой от двама им не вярваше в съвпадения.

— Колата пред къщата ми вчера беше понтиак — каза Арлен.

Той кимна и погледна Анджелина.

— Можеш ли да им се изплъзнеш?

— Кажи ми от кого трябва да ни измъкна. Започвам да си мисля, че днес аз съм наемницата, а не ти.

Курц се замисли за черната ѝ раница, в която имаше 200 000 долара, и за чантата на Хансън с експлозивите.

— Трябва да признаеш, че плащам доста добре — отвърна той.

Анджелина сви рамене.

— Кой ни следва? Господин…? — Тя потупа титаниевия куфар, който Курц държеше в скута си.

— Един или двама от детективите, които работят за него.

— Имаш предвид, че работят при него или за него?

— Лично за него — отвърна Курц. — Можеш ли да се изплъзнеш? Не мисля, че искаш този тип да те посети. — Той потупа куфара.

Анджелина погледна отново огледалото за обратно виждане.

— На една кола зад нас е. Вероятно вече са видели номера.

— Е, и… — каза Курц.

— Затегнете коланите — отвърна жената.