Замръзване [bg]

— Гейл Димарко — каза капитанът.

— Да.

— Знаете ли къде живее? Къде работи?

Госпожо Дзвриски като че ли щеше да се разплаче всеки момент.

— Мисля, че Гейл живее близо до мястото, на което „Колвин авеню“ става „Колвин Булевард“. Веднъж Арлен ме заведе там. Да, точно до Хъртъл Плаза, северно от парка.

— Къде работи? — попита Хансън с много по-нетърпелив глас, отколкото му се искаше.

Старицата се изплаши.

— О, Гейл винаги е работила в Окръжната болница на Ери. Тя е медицинска сестра там.

Капитанът отново я потупа по ръцете.

— Благодаря ви, госпожо Дзвриски. Много ни помогнахте. — Той кимна на Брубейкър и Майърс да се върнат в къщата на Димарко.

— Надявам се Арлен да е добре — каза старицата от прага на задната си врата. Вече се беше разплакала. — Много се надявам Арлен да е добре.

Ченгетата се върнаха в кухнята на Димарко. Брубейкър използва мобилния си телефон, за да се обади в централата. Оттам му дадоха адреса на госпожица Гейл Димарко на „Колвин“ и телефонния ѝ номер. Хансън се обади. Никой не вдигна. Обади се в Окръжната болница на Ери, представи се като полицейски служител и беше информиран, че медицинска сестра Димарко е в операция в момента, но ще бъде на разположение след тридесет минути.

— Добре — отвърна капитанът. — Вие двамата се заемете с къщата на „Колвин авеню“.

— Искате да влезем ли? — попита Майърс и вдигна тарана от масата.

— Не. Просто огледайте. Проверете алеята и ми се обадете, ако комбито е там. Разпитайте съседите дали са виждали колата, Арлен Димарко, Фриърс или Курц, но не влизайте, докато не дойда.

— Вие къде ще ходите, капитане? — Брубейкър, изглежда, се забавляваше с цялото това бързане.

— Ще се отбия до болницата. Тръгвайте.

Хансън застана до прозореца и изпрати хората си с поглед — те се качиха в колите си без отличителни знаци и потеглиха. След това се върна на двора, мина под навеса, прекоси алеята и почука на задната врата на госпожа Дзвриски.

Старицата отвори. В ръката си държеше телефон, но още не беше набрала никакъв номер. Остави го обратно на поставката му, а Хансън влезе в кухнята.

— Какво има, господин полицай?

Хансън извади глока и я застреля три пъти в горната част на гърдите. Обикновено би поел риска жената да се обади на някого, вместо да я убие и да остави труп след себе си, както и двама детективи за свидетели, но ситуацията беше необичайна. Нуждаеше се единствено от един-два дни и вече нищо от това нямаше да е от значение за амплоато му на капитан Робърт Гейнс Милуърт. Вероятно дори само един ден.

Хансън прескочи тялото, като се увери, че няма да стъпи в уголемяващата се локва с кръв, вдигна гилзите от пода и бавно презареди трите патрона в пълнителя на глока, преди да се върне при кадилака си.