Замръзване [bg]

— Частна охрана — повтори Курц. — Искаш да кажеш, че тази аларма не е свързана с полицията?

— Дръж се малко по-сериозно. — Анджелина се съсредоточи върху клавиатурата и свърза жиците ѝ към нейните жици, без да задейства тихата аларма.

Курц се качи отново горе и погледна през предния прозорец. Черният им линкълн беше спрян на видно място, но усилващият се сняг правеше видимостта доста проблематична. За щастие, Хансън си беше купил сравнително изолирана къща с дълга алея.

— Майка му стара! — разнесе се гласът на Анджелина.

Курц слезе бързо по стълбите и влезе през отворената врата. Озова се в личен кабинет — облицовани в махагоново дърво стени, осветена витрина с оръжия и тежко, скъпо дървено бюро. На стената зад бюрото бяха закачени снимки на Джеймс Б. Хансън с различни знаменитости на Бъфало, както и няколко сертификата — дипломи от полицейската академия във Флорида, награди от състезания по стрелба и похвали за лейтенант и капитан Робърт Г. Милуърт, полицай от отдел „Убийства“.

Анджелина присви очи и се нахвърли на Курц.

— Накара ме да проникна в дома на някакво шибано ченге?

— Не. — Той отиде до големия сейф на стената. — Можеш ли да го отвориш?

Тя престана да сипе огън и жупел с очи и погледна сейфа.

— Може би.

Курц погледна часовника си.

— Ако беше малък и кръгъл сейф, щеше да се наложи да го извадим от стената и да го вземем с нас — обясни Анджелина. — Просто няма как да взривиш кръгъл сейф. Но нашето момче си пада по тежки и скъпи сейфове.

— Е, и?

— Мога да отворя всичко, което има ъгли. — Тя остави раницата си близо до вратата на сейфа и започна да вади от нея таймери, жици, термитни пръчици и пластичен взрив.

— Да не смяташ да го взривиш? — На Курц му се прииска да беше отишъл да се види с Арлен, Фриърс и Пруно преди тази задача.

— Смятам да си прогоря път до заключващия механизъм и да го отключа — обясни Анджелина. — Защо не ми помогнеш малко и не отидеш да направиш кафе? — Тя поработи известно време, след което вдигна поглед към Курц. — Сериозна съм. Тази сутрин не успях да изпия задължителните си три чаши.

Той отиде горе в кухнята, намери кафемашината и направи кафе. В хладилника откри каноли. Докато слизаше по стълбите с две чаши и с чиния с храната, се разнесе силно съскане, приглушено лумп и въздухът се изпълни с кисела миризма. Сейфът изглеждаше непокътнат, но като се загледа малко по-внимателно, забеляза цепката около ключалката. Анджелина беше свързала тънък оптичен кабел с органайзера и гледаше монохромния дисплей, докато въвеждаше комбинацията.

Тежката врата на сейфа се отвори. Жената взе едната чаша с кафе и отпи голяма глътка от нея.

— „Блу Маунтин“. Добро кафе. Канолите също не са лоши.

Курц започна да вади нещата от сейфа. Вътре имаше тежка раницата с повече от дванадесет кубчета, които приличаха на направени от сива глина, а до тях бяха увити в дунапрен детонатори, таймери и макари с детонационен шнур.