Замръзване [bg]

27

Хансън показа значката си на три сестри и две стажантки, докато му кажат къде е сестра Гейл Димарко.

— Тя излезе от операционната и е… ах… сега е в интензивното отделение на деветия етаж. — Дебелата чернокожа сестра гледаше монитора пред себе си. Очевидно целият болничен персонал се следеше с електронни сензори.

Хансън се качи в интензивното и намери сестрата да говори по мобилния си телефон, докато наглеждаше някакво спящо или изпаднало в кома момиче. Тийнейджърката имаше синини и превръзки и поне три системи, които влизаха и излизаха от тялото ѝ.

— Госпожо Димарко? — Хансън показа значката си.

— Трябва да затварям — каза сестрата в телефона и прекрати разговора, но задържа апарата в ръката си. — Какво има, капитане?

Хансън я дари с най-очарователната си усмивка.

— Знаете, че съм капитан?

— Така пише на документите, които току-що ми показахте, капитане. Да излезем от тази стая.

— Не, тук е добре — отвърна Хансън. — Няма да ви отнема повече от минутка. — Чувстваше се по-спокоен зад стъклените врати и стени, които ги отделяха от бюрата на другите сестри. Приближи се до леглото и се наведе над спящото момиче. — Катастрофа?

— Да.

— Как се казва хлапето?

— Рейчъл.

— На колко години е?

— На четиринадесет.

Хансън отново я дари с очарователната си усмивка.

— Моят син също е на четиринадесет. Казва се Джейсън. Иска да стане професионален хокеист.

Сестрата не отговори. Тя провери един от мониторите и настрои една система. Все още държеше глупавия мобилен телефон в ръката си.

— Ще оживее ли? — попита Хансън, като въобще не му пукаше дали хлапето щеше да живее, или щеше да получи пристъп още тук и сега, просто искаше да предразположи Гейл Димарко. Усмивката и учтивостта му сработваха при повечето жени.

— Надяваме се — отвърна сестрата. — С какво мога да ви помогна, капитане?

— Чували ли сте се със снаха си Арлен, госпожо Димарко?

— Не и от седмица. Да не би да е загазила?

— Не знаем. — Той ѝ показа снимката на Фриърс. — Виждали ли сте този мъж?

— Не.

Въобще не се поколеба. Не зададе никакви въпроси. Не се обезпокои. Гейл Димарко не реагираше според някакъв сценарий.

— Смятаме, че този мъж е отвлякъл снаха ви.

Сестрата дори не примига.

— Защо би го направил?

Хансън потри брадичката си. При други обстоятелства с удоволствие би използвал нож върху тази не особено отзивчива жена. Погледна спящото момиче, за да се успокои. Тя беше на горната граница на възрастовата група, която харесваше. Вдигна китката ѝ и погледна морскозелената болнична гривна на нея.

— Моля ви, не я докосвайте, капитане. Съществува опасност от инфекции. Благодаря ви. Не трябва да стоим тук.

— Само още минутка, госпожо Димарко. Снаха ви работи за мъж на име Джо Курц. Какво можете да ми кажете за него?