Замръзване [bg]

39

Седмицата, в която Джо изчезна, Арлен трябваше да изнесе всичко от офиса им в мазето, за да може градската управа да събори сградата. Гейл и още няколко приятели ѝ помогнаха с изнасянето. Арлен прибра компютрите, документацията и всичко останало в гаража си в Чийктуага.

Седмица след това Анджелина Фарино Ферара ѝ се обади.

— Слуша ли новините? — попита я тя.

— Гледам да не го правя — отвърна секретарката.

— Пипнали са Малкия Скаг. Намушкали са го единадесет пъти на двора в „Атика“ миналата вечер. Предполагам, че затворниците, също като шефовете на Петте фамилии, не обичат педофили.

— Мъртъв ли е? — попита секретарката.

— Не. Намира се в някакво добре охранявано болнично заведение. Не позволяват дори на мен — единствената му роднина — да го посетя. Ако оживее, ще го преместят от „Атика“ на друго място, което няма да разкрият.

— Защо ми казваш всичко това?

— Помислих си, че Джо ще иска да знае, ако случайно се чуеш с него. Двамата говорите ли си?

— Не. Нямам представа къде е.

— Е, ако ти се обади, кажи му, че искам да поговорим някой път. Нямаме недовършена работа помежду си, но може да имам някои бизнес предложения за него.

— Ще кажа на господин Курц, че си се обаждала.

Същият следобед Арлен получи чек на стойност 35 000 долара от Джон Уелингтън Фриърс. Бележката към него гласеше единствено: „Сватбени камбани точка ком“. Секретарката вяло си спомняше, че му беше споделила за идеята в деня, в който бяха в къщата ѝ. Същата вечер по новините съобщиха, че цигуларят е влязъл в болница — не беше окръжната на Ери, а скъпа частна болница в предградията. След няколко дни вестниците обявиха, че Фриърс е на командно дишане и е в кома.