Градината на Рама [bg]

След като вече бяха уточнили общото разположение на колонията, оставаше да решат хиляди малки подробности. Кати и Патрик имаха за задача да проектират парковете в съседство с всяко от четирите селца. Макар че нито един от двамата не беше виждал истински стрък трева, цвете или дърво, те бяха гледали много филми и безброй фотографии. Излязоха с четири различни изискани проекта за петте акра11 открито пространство, обществени градини и пешеходни алеи в селищата.

— Но откъде ще вземем трева? И цветя? — попита Кати Орела.

— Ще ги донесат хората от Земята — отвърна той.

— Откъде ще знаят какво да донесат?

— Ние ще им кажем.

Пак Кати беше тази, която изтъкна, че в проекта на Ню Идън е изпуснат един ключов елемент, онзи, който беше играл толкова голяма роля в приказките за лека нощ, които майка й беше разказвала на своето малко момиченце.

— Никога не съм виждала зоопарк. Може ли да има зоопарк в Ню Идън?

На следващата проектантска среща Орелът промени основния план, за да включи един малък зоопарк в периферията на Шеруудския лес.

По повечето технологически подробности в Ню Идън работеха заедно Ричард и Орелът. Никол се занимаваше с жизнената среда. Първоначално Орелът беше предложил за всички домове в колонията един вид къщи със стандартен комплект мебели. Тогава Никол се беше изсмяла на глас.

— Определено не сте научили много за нас като вид — рече тя. — Човешките същества се нуждаят от разнообразие. Иначе се отегчават. Ако направим всичките къщи еднакви, хората тутакси ще започнат да ги променят.

Тъй като разполагаше с ограничено време (търсената от Орела информация караше Ричард и Никол да работят по десет-дванадесет часа в денонощието, но за щастие Майкъл и Симон бяха доволни, че могат да се грижат за децата), Никол се спря на осем основни типа къщи и на четири вида модулно обзавеждане. Така общо се получаваха тридесет и две различни комбинации за живеене. Изменяйки външния вид на къщите във всяко едно от четирите села (с подробности, които Никол разработи съвместно с Ричард, след като получи известно количество полезна информация от специалиста по история на изкуствата Майкъл О’Туул), Никол най-накрая постигна целта си — да създаде жизнено пространство за едно ежедневие, което да не е еднообразно и безинтересно.

Само за няколко часа Ричард и Орелът постигнаха съгласие за системите на транспорт и съобщения, както външни, така и вътрешни. Донякъде ги затрудни цялостният контрол на околната среда и външния вид на биотите. Първоначалното предложение на Орела, което трябваше да бъде определящо за инфраструктурата на Ню Идън, включваше дванадесет часа светлина и дванадесет часа мрак. Периодите слънчево, облачно или дъждовно време щяха да бъдат на равни интервали и предсказуеми. На практика не се предвиждаше да има промени в температурата, които да са функция на мястото и времето.