Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Някой беше оставил на бара брой на „Асахи Шимбун“23. Хвърлих му един поглед. На първа страница имаше репортажи за заболявания, които се дължали на замърсяването на околната среда и поразявали хиляди японци. Ужасна неврологична болест и генетични дефекти в Минамата и Ниигата, където „Чисо Кемикълс“ и „Шова Електрикъл“ изхвърляли живак в местните води. Астма в Йокаичи, причинена от огромните количества сернист нефт, изгаряни в „Даичи Петрокемикъл Комплекс“. Болестта „итаи-итаи-био“ — „ох, боли — боли“ — наречена така заради мъките на жертвите, била резултат от кадмия, изхвърлян от „Мицуи Майнинг“ в реките в префектура Тояма. Компаниите се съдели с жертвите. Техните гавази нападнали фотограф, който документирал ужасите в Минамата. Властите помагали за прикриването на истината. Същите хора, които бяха принудили родителите на Саяка да вземат парите, за да си държат устата затворена. Запитах се дали има причина да не убивам такива изроди. Не успях да се сетя за нито една.

Допих си кафето и отидох в парка „Сумида“, тясна ивица зеленина по бреговете на едноименната река край Асакуса. Прегледах материалите сред майки с колички и играещи си деца. Съдържанието на папката не ми се стори окуражаващо. Снимките бяха излишни, понеже вече знаех как изглежда — от Юено и после от „Кодокан“, където ме беше зяпал, докато Свинските очички се опитваше да ме удуши. Що се отнасяше до местонахождението му, Фукумото-младши държал два апартамента, единия в Ропонги, другия в Аояма. Смятало се, че управлява няколко нощни клуба, но можело само да се гадае дали е в някоя от квартирите си, или в трите, ако не и повече клуба. При отсъствието на конкретна информация, за която да се хвана, или на някакъв изключителен шанс, откриването на Фукумото-младши можеше да отнеме доста време. И дотогава щях да живея като беглец с надвисналата над главата ми смъртна присъда, издадена от якудза.

Замислих се за Саяка и се зачудих какво прави в момента. Дали учеше английски? Или четеше книга? Не знаех почти нищо за нея. Ала в същото време имах чувството, че я познавам. Тя ме беше приела в себе си, и в буквалния, и в преносния смисъл, и това продължаваше да ме удивлява. И изобщо всичко, което се бе случило. Трябваше да си наложа да се върна към материалите в плика.