Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

— Ако наистина имаш нужда от квартира, можеш да останеш тук — предложи ми тя.

Нямаше как да й призная, че в момента парите са последната ми грижа.

— Не знам, ще се чувствам като натрапник — отвърнах.

— Не си натрапник. Поне няма да си, ако се съгласиш да оставаш малко с мен, когато се прибирам от работа.

Засмях се.

— Какво ще кажеш довечера да пренощувам в хотела и после да се прибера с теб? А след това ще видим.

Тя се усмихна.

— Звучи добре.

Отбих се в един магазин и си купих нови обувки и чорапи. Собственикът, прошарен ояджи, който приличаше на човек, видял почти всичко през своя век, беше или прекалено учтив, или прекалено уморен от живота, или и двете, за да попита защо моите смърдят на писоар. Казах му, че веднага ще обуя новите. Той кимна и не ми предложи да изхвърли старите, а аз любезно не го помолих и се отървах от тях в една кофа за боклук.

След като върнах вана, потеглих за Инокашира, гъсто залесен парк в западната част на града, където имах среща с Макгроу. Инокашира представляваше изключителна атракция за любителите на цъфтящите вишни — хората излизаха с лодки в езерото в средата, за да се насладят на цъфтящите дървета, стигащи чак до самия бряг. Храмът се намираше на северозапад от езерото и беше посветен на Сарасвати, хиндуистката богиня на всичко течащо — вода, музика, думи, познание. Кой знае защо, в Япония, където я почитат като шинтоистко божество, тя се нарича Бензаитен.

Минах по моста до яркочервения храм, комбинация от китайски, индийски и японски архитектурни стилове. Наоколо се мотаеха неколцина туристи, две японски семейства си бяха направили утринен излет. Естествено, Макгроу вече ме чакаше и снимаше, облечен със спортен панталон и поло — приличаше на орнитолог или любител фотограф. Носеше на рамо обичайната чанта — явно идваше време за поредната доставка за Миямото. Видя ме и се приближи.

— Ти си бил истински касапин бе, момче, никой ли не ти го е казвал?

След като допреди малко бях със Саяка, имах чувството, че това не се случва в действителност. Все едно изведнъж се бяха сблъскали две успоредни измерения.

— Не точно с тези думи.

— Ас какви тогава?

— Нещо за невъздържания ми нрав.

Той се засмя.

— Така ли му викаш? Четирима гангстери, застреляни в дома на Фукумото. Сред тях и командирът на една от ударните му групи.

— Какво смята полицията?

— Доколкото чувам, работната версия била виетнамска банда и спор за разпределение на наркопазари. Виетнамските банди са известни с жестокостта си, а пък точно оня, дето го бил извършил, бил адски жесток.