Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

— Временно.

— Какъвто е и животът.

Последва странна пауза. Учудих се, че не ме инструктира как да извърша размяната — да последвам Миямото в тоалетната и да си разменим чантите под вътрешната стена на кабинките, нещо такова. Или че не ми се подиграва с липсата на опит в занаята. Дотолкова бях свикнал с ебавките му, че отсъствието им малко ме смущаваше.

— Не разбираш ли, че прекалено те бива, за да останеш обикновен куриер? — наруши мълчанието Макгроу след малко.

Изненадах се.

— Това е честен труд — отвърнах. Нямах представа накъде клони.

Той се подсмихна.

— Виж, знам, че прекалявам с бъзиците…

— Прекалявате, да.

— А защо не? Кой си ти? Момче за всичко. Да не искаш да уважавам и онзи, дето ми лъска обувките?

Не отговорих.

— Уважение ли искаш? Тогава прави нещо достойно за уважение. Виж, признавам, не бях прав. Мислех, че от тебе няма да излезе нищо повече. Но, боже всемогъщи, колко съм сбъркал! Проявил съм се като лош ръководител и съм ти дал незначителна роля. Сега виждам къде ти е мястото, виждам за какво си създаден, и адски съм впечатлен. Когато изпълняваш правилната роля, ти си изключителен. Действаш светкавично, проявяваш вярна преценка и нанасяш смъртоносни удари. Мога да използвам човек като тебе. Сериозно. Рядко се среща дарба като твоята.

Не ми допадна думата „използвам“ — нито самият глагол, нито формата в първо лице единствено число.

— Може просто да съм имал късмет.

— Късметът е майсторство, момче. Ако някой твърди друго, не му вярвай.

— Не ми викайте „момче“.

— А ти стани нещо повече от куриер.

Не знам защо толкова се дърпах. Може би дълбоко в себе си усещах, че той ме манипулира. Или че ако направя още една стъпка, ще потъна съвсем. Или просто ми трябваше време, за да помисля.

Или пък беше заради бъдещето, което можехме да имаме със Саяка, стига да успеех да се измъкна от тези говна.

— Само едно ще ти кажа — продължи Макгроу. — За тази програма, в която участваш. Ти не знаеш почти нищо, това е само върхът на айсберга. Някой трябва да я ръководи — имам нужда от хора, които да го правят.

Пак това първо лице.

— Ще си помисля.

— Помисли си.

— А дотогава ми дължите онези материали.

— Виж сега, остави го Бясното куче. Ще измисля друг начин да се погрижа за него. Може да го подкупя, ще видя.

— Искате да кажете, че човек с прякор Бясното куче може да бъде подкупен, така ли? Нали било въпрос на чест?

— Да, и честта на някои хора е по-скъпа, отколкото на други. Не знам колко струва Бясното куче. Ти знаеш ли?

— Не.

— Пък и ако в Гокумацу-гуми смятат, че ги е нападнала някаква свръхагресивна виетнамска банда, младокът известно време ще гледа да кротува.

— Нали казахте, че бил издънка?

— Господи, ти си по-лош и от бившата ми жена. Имаш ли представа колко е досадно да оспорвам неща, които наистина съм казал?