Игри на изчезване [bg]
- Автор: Хоббс Роджер
- Серия: Джак Уайт #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-385-2
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игри на изчезване [bg]». Краткое содержание книги:
Ако изобщо я откриеха.
С приклада на автомата Анджела разби транспондера — устройството, което сигнализира при корабокрушение — и го хвърли в залива. После превключи на автоматична стрелба и изпразни пълнителя в двата корпуса на катамарана. Изстрелите бяха заглушени от плющенето на дъжда и далечните гръмотевици. През дупките бликнаха фонтанчета морска вода.
Без да губи и секунда, Анджела започна да разглобява автомата. Калашникът беше толкова стар и зле поддържан, че някои от частите му заяждаха. Тя хвърли пружината, затвора и рамата във водата, после запрати газоотводната тръбичка и пълнителя в друга посока. Когато приключи с дребните части, останаха само прикладът и цевта. Анджела набързо ги избърса за отпечатъци и запъна с тях лоста на газта за бордното табло.
Лодката мигновено подскочи и се втурна напред, но след метър-два изпъна въжетата, с които беше привързана за кея, и се спря. Случвало ли ви се е да включите колата си на скорост и да затиснете педала на газта с тухла? Същият принцип важи и тук. Дебелите въжета бяха изпънати като струна, докато мощният съд се опитваше да се отскубне и да полети навътре в залива. Двигателите виеха, ревяха и мятаха безпомощно струи вода зад себе си. Анджела пристъпи внимателно до кърмата, където течовете през корпуса вече бяха образували локва, и се качи на кея. Изтупа се и още веднъж се огледа внимателно наоколо, за да се убеди, че изстрелите не бяха привлекли нечие внимание. Не, всичко беше спокойно.
Тя извади пистолета от дамската си чантичка и простреля въжетата.
„Сирена“ политна напред. Отначало се движеше неуверено, но се стабилизира, когато стигна до края на кея. След по-малко от минута се скри в мъглата. Двата двигателя бяха предназначени да развиват главозамайващи скорости. Разбира се, в открито море лекият съд не можеше да се движи толкова бързо. Дори в тихо и спокойно време и най-малката вълничка би могла да разруши корпуса при максимална скорост. А в сегашната буря щеше да се преобърне и задави дълго преди да я достигне. Но и да не катастрофираше, дупките от куршуми бяха предостатъчни, за да го потопят. Беше въпрос на време. Кой би могъл да каже докъде щеше да стигне?
Анджела обърса пистолета от отпечатъци, натисна лостчето, за да освободи пълнителя, дръпна затвора и запокити всичко в морето. Когато се обърна, Джони я чакаше. Той се усмихна и й подаде сух пакет цигари. Тя го пое, изтръска една цигара и щракна запалката. Пое дълбоко дима, после се качи в лимузината и погледна часовника си. Четири без малко.
— Да вървим — каза тя. — Трябва да свърша още много работа.
28
Северният полуостров, Макао
Няколко минути след като отговори на обаждането ми, Ботиста изпрати такси да ме вземе. Преди да бях стигнал до най-близката пряка, една черно-бяла тойота корола със стари номера вече ме очакваше. Като ме видя, шофьорът се приближи, свали прозореца си и ме попита аз ли съм клиентът. Кимнах, после пречупих телефона си на две, метнах го в тесния проход зад гърба си и се качих в колата му.
Толкова беше лесно.
Ботиста се беше ангажирал да ми помага. По телефона ми каза, че ще ме свърже с касапин, или лекар, работещ на черно, който да зашие раната от куршума. Във всеки град по света има поне по един такъв. Ако човек по някаква причина не може да постъпи в болница, касапинът ще го оправи. Без да задава въпроси. Освен това правилно бях преценил, че ако някой можеше да го уреди, и то бързо, това беше само Ботиста. Без да му давам подробности, предложих щедро заплащане, за да направи връзката. За мой късмет, Ботиста се оказа абсолютен професионалист. Не разпитваше за неща, които не му влизаха в работа, а по описанието дори ми помогна да се ориентирам къде съм. Освен това ми каза, че познавал корумпирана докторка, която извършвала посещения по домовете и след един час щяла да бъде в „Лотус Вейл“.