Игри на изчезване [bg]

На първо време щеше да се оправя сам.

Лорънс свали огледалото от стената и го подпря на бюрото си. За да пристъпи към самолечение, трябваше най-напред да вижда какво върши. Окото му започваше да се подува, имаше чувството, че главата му е пълна с остри камъни. Разкъсване на корнеята. Опита се да си припомни на какво ги бяха учили по време на обучението. Запази спокойствие. Почисти раната. Застани неподвижно. Извади чуждото тяло. Заший раната. Спри кръвоизлива. Ти рана ли му викаш на това бе, женчо? Това не е нищо.

Лорънс включи в контакта флуоресцентните тръби, закачени с жици за тавана, дръпна единия край надолу и го подпря до огледалото. Трябваше му светлина. След като свърши това, той извади от куфара си пакет кокаин, занесе го до бюрото и го разкъса със зъби. Белият прах се разпиля навсякъде. Лорънс дори не си даде труд да го разделя на линии. Нямаше време за губене. Навря лицето си в купчината и смръкна дълбоко с двете ноздри. Когато се изправи, за да си поеме въздух, лицето му беше безчувствено. Изведнъж целият свят дойде на фокус. Кокаинът е местно обезболяващо, също като новокаина. Щеше да притъпи усещането му за болка достатъчно дълго, за да свърши онова, което бе запланувал.

Последният предмет, от който имаше нужда, се намираше в най-горното чекмедже на бюрото му — малка кутийка ножчета за бръснене. Той ги изсипа всичките върху плота, взе едно и обели предпазното картонче около острието. Знаеше какво трябва да направи. Но за целта бе нужно да мобилизира цялата сила на волята си. Той знаеше, че му предстои нещо, от което един по-слаб мъж би крещял от болки. Нещо, което бе по силите само на личност от неговия калибър.

Трябваше да се оперира.

Лорънс нагласи лампата така, че да свети право в лицето му, после се погледна в огледалото. Положението беше по-лошо, отколкото бе очаквал. От веждата до брадичката беше целият в кръв, а самото око беше толкова червено, че ирисът едва се различаваше. По бузата си имаше дребни разкъсвания на кожата, а цялото му лице бе започнало да посинява. Той вдигна глава нагоре и помръдна окото си просто за да види дали се движи. След като се убеди, че няма някакви пречки, които да спъват движението му, той дръпна долния клепач, за да огледа пораженията.

Непосредствено под ириса се беше забило парче фибростъкло, широко не повече от милиметър.

Можеше да е и по-зле. Ако парченцето се бе забило милиметри по-нагоре, щеше да попадне право в зеницата и да го ослепи. В случая то беше заседнало в бялото на окото му. Каквото бе имало да се уврежда, се беше увредило. Когато куршумът се бе забил в предното стъкло на лодката, очите му се бяха затворили инстинктивно, но това късче фибростъкло бе пробило клепача. Виждаше размазано и червено от кръвта, но с времето окото му щеше да зарасне. Това беше важното.

Лорънс стисна ножчето за бръснене между палеца и показалеца си и дръпна долния си клепач още напред. Издиша и бавно доближи ножчето към очната си ябълка. Трябваше да направи среза на точното място, иначе щеше да се ослепи.