Последната одисея [bg]

Грей пристъпи към една от статуите. Тя беше два пъти по-висока от него и изобразяваше стрелец, който се готви за бой. До нея имаше друга с меч, както и една с огромни юмруци, сякаш носеше боксьорски ръкавици.

— Все още има спорове за възрастта им — призна Хауард. — Но като цяло се приема, че нурагите са ги създали през Тъмните векове, горе-долу непосредствено след като морските народи са минали през острова.

— И какво е било предназначението на Гигантите? — попита Сейчан.

— Да изпълняват ролята на свещени пазители — отвърна Хауард. — Били открити сред останките от голям некропол по склоновете на Монте Прама. Смята се, че са пазели мъртвите, може би телата на мъжете и жените, избити от морските народи.

Роу кимна.

— Прана гледа на запад и Гигантите са бдели за завръщането на нашествениците, готови да ги отблъснат.

Грей разбра намека на монсеньора. Това подкрепяше теорията, че врагът е дошъл от тази посока, от запад.

— Има какви ли не предания и митове за тези фигури — продължи Хауард. — Писано е, че статуите щели да оживеят, ако Сардиния бъде нападната. Че ще се отърсят от камъка, за да разкрият бронзовите доспехи под него, след което ще започнат да хвърлят канари по нашественика от върха на Монте Прама.

Грей си представи бронзови версии на тези статуи и по гърба му полазиха тръпки на ужас — не че можеха да оживеят, а от това какво намекваше историята, особено като се имаше предвид странният вид на Гигантите. Той си спомни разказа на Мак за тежкия бронзов звяр, разбил корпуса на кораба.

Роу подхрани растящото му безпокойство.

— Според друг мит те били изваяни по този начин, за да имитират външността на нашествениците. Така че врагът да си помисли, че техни хора вече са тук, и да подмине острова.

Сейчан изглеждаше толкова зле, колкото се чувстваше самият Грей.

Той се загледа в гигантската глава във витрината. Лицето представляваше изсечени плоскости с цепки вместо уста и нос. Главата беше неестествено издължена и завършваше с някакъв израстък. Но онова, което го накара да потръпне, бяха очите — съвършени концентрични кръгове, гледащи право напред. Представи си бронзови версии на тези статуи.

„Ако това е било истинското лице на врага… или поне изображение на бронзовите им творения…“

— Всичко това предполага, че нурагите вярвали, че врагът е още някъде там и може да се върне по всяко време — продължи монсеньор Роу.

Грей отново си припомни разказа на Мак.

„Някъде там определено е имало нещо“.

— Но това не е единствената причина да поискам да дойдем на Сардиния — каза Роу, откъсвайки вниманието на Грей от статуите. — Другата е свързана с хилядите градежи по този остров, загадъчните нураги.

— Какво представляват те? — попита Сейчан.

— Каменни крепости, построени от местните племена — отвърна Хауард. — Няколко хиляди от тях все още са запазени на острова и са отпреди четири хиляди години. Много все още стоят, защото са истински архитектурни шедьоври, много по-съвършени, отколкото може да се очаква от хора от бронзовата епоха.