Фурията на Първия лорд [bg]

Глава 12

Амара и лейди Верадис се спуснаха в предния команден център на легионите, заобикалящи Рива, където, съдейки по знамената на няколко Върховни лордове, бяха събрани най-мощните сили на Империята. Нервният млад плацидиански лорд, отговарящ за въздушната сигурност, едва не ги изпържи, преди да успеят да му дадат подходящата парола. Амара беше принудена да насочи цялата сила на въздушния си поток в лицето на младия мъж, като почти разпръсна него и отряда рицари Аери, които го придружаваха в небето. Това беше традиционно средство на летец да изкаже крайното си недоволство от глупостта на свой колега — гарантирано унизително, но обикновено безобидно порицание.

— Наистина сте невероятен призовател на вятърни фурии, графиньо — отбеляза Верадис. Младата лечителка винаги се беше представяла пред Амара като жена с отлично самообладание, но сега в ритъма на думите й имаше нещо нервно и припряно. — Честна дума. Не мисля, че дори баща ми контролира силата си с такава прецизност.

— Аз съм само летец. Баща ви има още няколко различни способности, които да практикува, и град, който да управлява.

Верадис не отговори и Амара веднага съжали за прибързаните си думи. Върховен лорд Церес със сигурност вече нямаше град. Градът Церес беше само спомен, от хората му беше останала група разпръснати бежанци, за които не се знаеше дали изобщо ще оцелеят.

— Това, което исках да кажа — каза Амара спокойно, — е благодаря, лейди.

Верадис й кимна напрегнато, когато излязоха от осветената зона за кацане. Други летци прииждаха след тях. Амара видя лорд и лейди Плацида да се спускат. Бяха една малко странна двойка: той беше набит и обикновен на вид човек, по-скоро приличащ на ковач или дърводелец, отколкото на Върховен лорд на Алера. Тя от своя страна беше висока, царствена, ослепително красива жена с дълга червена коса, сплетена в дебела плитка, и аура с огнена наситеност. И двамата носеха легионерски брони и мечове. Нейният беше тънко острие за дуел, докато този на лорд Плацида представляваше огромно чудовище, преметнато на ремък през рамо — оръжие, подходящо за сечене на гарганти или средно големи дървета с един удар.

— Графиня Калдерон — каза лейди Плацида. Тя бързо напусна зоната за кацане, подобно на останалите спускащи се летци, и кимна на Амара и Верадис. — Верадис, здравей, дете. Графиньо, имате ли представа какво става?

— Лейди Ария, лейди Исана е отвлечена — каза Верадис. — Похитителите са влезли в покоите й в хана, като са заобиколили охранителните фурии, и са отвлекли нея и сър Арарис.