Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

— Не предполагахме, че си там — измънка Телкар. — Просто заобикаляхме зад плода да проверим дали няма скрити горски братя.

— И се нахвърли върху мен, грубиян такъв, и щеше да ме изнасилиш, ако не бях въоръжена, нали?

— Загубих равновесие — настояваше Телкар. — Съвсем нямах намерение да те закачам. Бях нащрек да не би да се натъкна на горски братя и когато вместо тях срещнах грамада като тебе…

— Какво? Продължаваш да обиждаш?

Телкар пое дълбоко дъх.

— Искам да кажа… че беше неочаквано, когато аз… когато ти…

Ерфон Кавол се обади:

— Съвсем не мислехме…

Валънтайн, който наблюдаваше всичко това и му ставаше все позабавно, сега се приближи и заговори:

— Ако възнамеряваха да ви изнасилят, нима щяха да се опитат да сторят това пред толкова многобройна публика? Ние тук сме човеци като вас. Нямаше да позволим това. — Той посочи Карабела. — Тази жена е буйна като вас, милейди. Уверявам ви, ако тези скандари се бяха опитали да ви направят нещо лошо, лично тя щеше да им попречи. Това беше просто едно недоразумение и нищо повече. Приберете оръжието си и се чувствайте в безопасност между нас.

Великанката като че се поуспокои от вежливостта и обаянието на речта на Валънтайн. Тя свали бавно вибрационния меч, докато стана безвреден, и го закачи на хълбока си.

— Кои сте вие? — запита кисело. — Каква е цялата тази процесия, която минава оттук?

— Аз се казвам Валънтайн и ние сме пътуващи жонгльори, а този скандар е Залзан Кавол, ръководителят на нашата трупа.

— А аз съм Лизамон Хълтин — отвърна великанката, — наемат ме като телохранител и воин, макар че напоследък рядко се срещат такива.

— Но ние си губим времето — обади се Залзан Кавол — и трябва вече да тръгваме на път, ако благоволите да ни простите, загдето нарушихме почивката ви.

Лизамон Хълтин кимна рязко.

— Добре, тръгвайте. Но знаете ли, че тази местност е опасна?

— Заради горските братя ли? — попита Валънтайн.

— Има ги навсякъде тук. Горите пред вас гъмжат от тях.

— И все пак вие не се страхувате от тях? — забеляза Делиамбър.

— Аз говоря техния език — заяви Лизамон Хълтин. — Сключила съм с тях личен договор. Мислите ли, че бих се осмелила да дъвча плод дуика, ако не беше този договор? Може да съм дебела, ала мозъкът ми не е затлъстял, магьосниче. — Тя се вторачи в Залзан Кавол. — Къде отивате?

— В Мазадон — отговори скандарът.

— Мазадон ли? Има ли работа за вас в Мазадон?

— Надяваме се да узнаем това — рече Залзан Кавол.

— Там няма нищо за вас. Аз току-що идвам от Мазадон. Херцогът умря неотдавна и в цялата провинция е обявен триседмичен траур. Да не би вие, жонгльорите, да играете на погребения?

Лицето на Залзан Кавол помрачня.

— Няма работа в Мазадон ли? Няма работа в цялата провинция? А имаме толкова разходи! От Дюлорн насам не сме изкарали нищо! Какво да правим?