Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
Всички тези неща бяха разочароващи, но не е там въпросът. Човек не плащаше 75 цента за преживяването. Плащахме по 75 цента като своеобразно признание към изобретателния човек, благодарение на когото бяхме изминали 200 километра, обзети от искрено вълнение, а в моя случай през това време брат ми и сестра ми не рисуваха върху мен. Баща ми така и не можа да разбере идеята.
За съжаление и моите деца няма да я разберат. По време на последното ни пътуване прекосихме Пенсилвания — толкова огромен щат, че прекосяването му отнема цял ден — и по пътя попаднахме на табела със следния текст: „Посетете Крайпътна Америка! Само на 130 километра!“
Нямах представа какво представлява „Крайпътна Америка“, а и не се намираше на пътя ни, но настоях да отидем. Такива неща в наши дни вече са на изчезване. Най-вълнуващото нещо, на което можеш да се надяваш, пътувайки по американска магистрала, е да видиш някое заведение на „Макдоналдс“. Затова такова нещо като „Крайпътна Америка“, каквото и да бе то, трябваше да се оцени по достойнство. Иронията в случая бе, че с изключение на мен нито един от пътуващите в колата нямаше и най-смътно желание да го види.
„Крайпътна Америка“ се оказа голям крайпътен макет на влакова линия, с малки градчета и тунели, ферми с миниатюрни крави и овце, и много влакчета, които описваха безкрайни кръгове по релсите. Беше малко прашно и зле осветено, но очарователно, защото създаваше впечатлението, че е останало недокоснато от 1957 година насам. През този ден бяхме единствените посетители, а може би и за много още дни. Аз изпаднах във възторг.
— Не е ли страхотно? — обърнах се към по-малката си дъщеря.
— Татко, как можеш да бъдеш такава жалка картина — каза тя снизходително и излезе.
Погледнах с надежда към брат й, но той само поклати глава и я последва.
Разбира се, бях разочарован, но мисля, че знам какво ще направя следващия път. Ще ги затискам в продължение на два часа на задната седалка и ще драскам по тях с химикалка. Тогава ще съумеят да оценят всяка крайпътна атракция. Убеден съм в това.
Шпиони в действие
Има нещо, за което трябва да бъдете предупредени, ако някога решите да ползвате пробна в американски универсален магазин или някакъв друг търговски център. Напълно законно е — и дори явно се счита за обичайно — служители на магазина да ви шпионират, докато се преобличате.
Знам това, защото току-що прочетох книгата на Елън Олдърман и Карълайн Кенеди, озаглавена „Правото на личен живот“. Книгата е пълна с плашещи примери за това как фирми и работодатели могат да се натрапват в неща, които е общоприето да се считат за лични — и го правят с ентусиазъм.
Практиката със следене на клиенти в пробните излезе на бял свят през 1983 година, когато един клиент се преобличал в пробната на голям магазин в Мичиган и установил, че служител на магазина се е покатерил на стълба и го наблюдава отгоре. Клиентът бил възмутен и дал магазина под съд, но загубил делото. Съдът решил, че е напълно законно търговците да се предпазват от кражби посредством такова следене.
Този клиент не би трябвало да е особено изненадан. Това явление става все по-широко разпространено. Съчетанието от технологически напредък, работодателска параноя и алчност води до това, че много милиони американци установяват, че външни лица се набъркват в личния им живот по начин, който преди десетилетия би бил недопустим.
Влезте в Интернет, в произволен сайт, и там веднага ще се регистрира, че сте били там и колко време сте стояли. Тази информация може да се продава на търговски компании, които се занимават с каталожна търговия — обикновено така и става, или просто в резултат на получените сведения започват да ви бомбардират с покани да харчите пари за това или онова.
Нещо по-лошо, вече съществуват информационни брокери — нещо като електронни частни детективи — които си изкарват хляба от ровене в Интернет, за да събират лична информация за хората срещу заплащане.
Ако сте гражданин на САЩ, достатъчно е да сте гласувал само веднъж, и за тях става напълно възможно да се доберат до адреса и рождената ви дата, тъй като регистрационните формуляри на гласуващите са обществено достояние в повечето щати. С помощта на тези две сведения те могат (и го правят срещу такса от 8 до 10 долара) да ви осигурят почти всякаква поверителна информация за всеки, който ви интересува — свидетелство за съдимост, медицинско досие, шофьорско досие, списък на вземани кредити, хобита, пазарни предпочитания, годишен доход, телефонен номер (включително и такива, които не са поместени в телефонния указател) — каквото ви дойде на ума.