Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
И преди беше възможно да се добереш до част от тези сведения, но за целта трябваше да се разпитва с дни и да се посещават най-различни правителствени служби. Сега всичко става за минути, при пълна анонимност, по Интернет.
Много фирми се възползват безскрупулно от тези технологични възможности, за да повишат продуктивността си. Съгласно една публикация в списание „Таим“, една банка в Мериленд проучвала здравните картони на лицата, кандидатстващи за кредити в нейните клонове — доколкото се разбира, процедурата била напълно законна — за да установи кой от тях страда от животозастрашаваща болест и съответно да отреже кредита му. Други компании се занимават не с клиентите, а със собствените си служители — например проверяват дали вземат медикаменти, които могат да се купуват само с рецепта, и какви са те. Една голяма, известна компания сключила договор с друга, фармацевтична фирма да проучат заедно медицинските досиета на служителите на първата, за да установят кой от тях би имал нужда от антидепресанти. Идеята била, че първата фирма ще разполага с по-спокойни служители, а втората, фармацевтичната, ще набере повече клиенти.
Според Американската Асоциация на фирмените мениджъри, две трети от фирмите в САЩ следят по някакъв начин служителите си. Тридесет и пет процента от фирмите проследяват телефонните им разговори, а 10 процента дори ги записват, за да могат после да ги прослушват на спокойствие. Една четвърт от всички компании признават, че проверяват файловете в компютрите на служителите си, и че четат писмата от електронната им поща.
Други фирми пък следят служителите си по време на работа. Една секретарка на колеж в Масачузетс открила скрита камера, която работела денонощно и записвала действията й на работното място. Господ знае какво са очаквали да видят на записа ръководителите на колежа. Но това, което получили в действителност, били кадри, на които жената се преобличала всяка вечер — сменяла дрехите, с които работела, с анцуг, защото ходела да тича след работа. В момента секретарката съди колежа и вероятно ще прибере доста пари. Но в други случаи съдът е потвърждавал правата на работодателите да следят служителите си по време на работа.
През 1989 година служителка в голяма японска компютърна компания установила, че ръководството на компанията проверява редовно електронната поща на всички служители, въпреки че официално компанията заявявала обратното. Жената съобщила за откритието си и била уволнена незабавно. Дала под съд бившите си работодатели, но загубила делото. Съдът потвърдил правото на работодателя не само да проверява личната кореспонденция на служителите си, но дори и да ги лъже дали го прави. Екстра работа.
И за да се върнем към една много популярна тема, действително се шири параноя на тема упойващи вещества. Преди около година един мой приятел си намери работа в голяма компания в Айова. На отсрещната страна на улицата, точно срещу фирмата, имало кръчма, в която ходели повечето служители след работа. Една вечер приятелят ми си пиел бирата с колеги, когато някаква друга колежка го заговорила и го попитала дали знае откъде може да си намери малко марихуана. Казал й, че не пуши марихуана, но за да се отърве от нея, защото жената била много настоятелна, и дал телефона на свой познат, за когото знаел, че продава марихуана.
На другия ден бил уволнен. Оказало се, че жената просто шпионирала за ръководството на фирмата. Целта на операцията била да се изкорени употребата на наркотици от служителите. Нека си изясним нещата. Човекът не й е давал марихуана, не я е подвеждал тя самата да пуши марихуана, дори подчертал, че той самият не ползва такива неща. Независимо от това изхвърчал от работа за „окуражаване и подпомагане на употребата на забранени от закона вещества“.
Вече цели 91 процента от големите компании подлагат някои от служителите си на тестове за употреба на упойващи вещества. Огромен брой компании са въвели така наречения „Правилник TAD“44 — които забраняват на служителите на фирмите да ползват което и да е от цитираните упойващи вещества по всяко време на денонощието, включително и у дома. Ако щете, вярвайте, но има компании, които забраняват на служителите си да пият и пушат където и когато и да било — ако ще да става дума за една бира в събота вечер — и налагат спазването на тази дисциплина, като държат служителите им да дават урина за изследване при поискване. Може да е възмутително, но си е така.
44
TAD — абревиатура на tabacco, alcohol and drugs — тютюн, алкохол и наркотици. — (Бел.ред.)